Учи за да не работиш, все това намилат българите в главите на отроците си. А безделничеството е друга тема. Родителите пришпорват децата си да четат, за да кандидатстват, тъй като няма какво да правят в малките градове. Общо взето вариантите за оставащите в града със средно образование се свеждат до сервитьор или барман. Но все от някъде трябва да се започне след училище. Подрастващите също се амбицират едни с други, тъй като на никой не му се иска да остане на опашката. Колко са тези професии, обаче, които след като си учил, не се изисква да работиш. Мениджърите, ли? Ами на тях им трябват най-много знания, за да управляват човешкия капитал, който да създава материални блага, казано по-поетично. Друг е въпросът, че повечето специалности във вузовете вече са морално остарели и не дават практически знания. Защото младите специалисти трябва да работят, не в книжния или виртуалния свят, а в реалния, там, където разрешаването на казусите не изисква само издаването на команди и чупенето на фасони. Затова ученето не е привилегия, за да не работиш, а прилагане на знания за точните решения, на правилното място с подходящите хора.
Ученето не е привилегия
