Над 50 процента от кандидат-студентите са получили слаби оценки на предварителния изпит по литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Не липсват и многото бисери, които достойно ще попълнят кандидатстудентския фолклор. В писмените работи на бъдещите студенти героите от романа на Димитър Талев „Железният Светилник“ най-често са били определяни като герои от турския сериал „Листопад“, а името на героинята Султана – успешно заменяна в писанията на кандидат-студентите от личното местоимение „той“. Най-страшното ли да го нарека, най-смешното ли, обаче е парадоксът, че много от тези творци на бисери ще бъдат приети, все пак, в най-старото висше учебно заведение у нас, за да се попълнят бройките в по-пренебрегваните специалности. И те знаят това. Кой е виновен за цялата тая неграмотност, също не е особено ясно в цялата схема.
Дали учителите, че не са успели да научат своите ученици на минимални знания, дали родителите, че не обръщат достатъчно внимание на своите деца, дали телевизиите, че не си дават сметка за това, че с гоненето на рейтинг окепазиха дотук едно цяло поколение. .. Единствената ми надежда, преди изцяло да повярвам, че тези млади хора са тотално загубени откъм някаква изобщо духовност и стремеж към знания, се корени в това да си мисля, че всичката тази простотия по кандидатстуденските листи е провокирана от нашумялата в последните години мода сред ученици и студенти да оригиналничат като представят себе си в очите на останалите като колкото се може по-глупави, по-оправни и по-силни. И какво се получава в крайна сметка? Май тези младежи, ако и да не са глупави, предпочитат да се въплътят в един успешен образ на човек, живеещ добре в днешно време, но само по нашите географски ширини обаче, отколкото да живеят по едни правила и в един ред, които тук днес и в близкото бъдеще няма да им донесат нищо хубаво. Ето това е адаптация.
Що е то адаптация?
