Сигурно аз нещо не разбирам, но не мога да не съм изненадана от новото амплоа на премиера Борисов -да оправя и българския волейбол. Той лично настоял Стойчев да остане на поста треньор, срещнал се и с него, и с целия му щаб, и с трима волейболисти. Има си спортни хора за тези проблеми, та и дори и ресорният министър да е, но чак пък министър-председателят да си зарежи всичко и да се занимава с взаимоотношения, решения и олимпийски квоти, не му е в обязаностите. Нали не си представяте Ангела Меркел да си оправя отборите по който и да е спорт?
По същия начин и преди време смятах, че не е работа на премиера да се занимава с трудово-правните въпроси в частния Оловно-цинков комбинат в Кърджали, където след цялата пушилка нищо не се промени, та сега и до гладни стачки се стигна. Това не означава, че проблемът трябва да бъде оставен на самотек, че държавата със своите институции не трябва да се намеси решително и твърдо, напротив. Но именно институциите. Или пък върнатите пари от чиновническите бонуси, за които веднага бе обявено, че ще се похарчат за болните деца, а сега изведнъж отиват за сувенири и прочие знаци, посветени на годишнината от Балканската война. Имаме нужда от държава и държавност, от правила и прилагани санкции при нарушаването им, а не от вездесъщ бащица, който уж да оправя всички бъркотии, а всъщност нищо. Вярно, че мнозина сънародници копнеят за могъщия началник на всичко и всички, който само като се появи и работата става шест. Да, ама не – това го няма в съвременния свят, в демократичните общества изобщо. Има го само в мокрите сънища на тъгуващи за времена от сталинистки тип.
Безброй превъплъщения
