Ха така! Бой! Бийте журналистите! Бийте ни, та да ни дойде ума в главата. „Инцидентът“ с журналиста Георги Пауновски, пребит пред детето и съпругата си на автомагистрала „Тракия“, е показателен за простащината и тъпата, безогледната агресия в нашето общество, което така и не се превърна в „гражданско“. Вината за това е както на политиците, така и на „четвъртата власт“. И докато управляващият елит никога не е имал сметка да се формира гражданско общество в България, то ние, журналистите, трябваше да направим всичко необходимо това да стане факт. Правителствата ни стават все по-опасни и неконтролируеми, защото журналистиката е казионна. Факт е, че журналисти бият, заливат с киселина и убиват само в тоталитарни и бандитски държави –
Китай, Русия, Сирия, Пакистан, Филипините, Нигерия, Иран, Турция…. и България. Маргарита Михнева, една от белите лястовички в родната журналистика, преди време сподели с горчивина: „Аз се разболях от журналистиката – тя ми докара рак.“ Сайтът „Уикилийкс“ публикува язвителен доклад на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни, която посочва: „Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им. Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество.“ Цитатът е показателен. Основната цел на журналистиката е безкомпромисно да отразява истината, да бъде коректив на властта и да предизвиква обществена реакция. Не и у нас. В България гласът на журналиста е „глас на викащия в пустинята“, а и много колеги търсят само жълтини и пикантерии. Тук не очаквайте „Уотъргейт“, Опра Уинфри и Джей Лено… Но най-тъпото в случката на магистрала“Тракия“ е, че Георги Пауновски не е ял бой за нещо, което е написал. Тогава поне щеше да си струва.
Бийте журналистите!
