Доживяхме да кажем:“ Върви, народе, притеснени!“ И да не се стори то възмутително за хилядите, които столетие възпяваха вечното възраждане на българската култура. Не би било възможно, ако народът не е наистина притеснен, ако не е обезверен, ако не е отчаян. За жалост, реалността е ужасяваща, малцина, единици са днес тези, които се вълнуват от българската култура, които наистина имат културни интереси, които милеят за културата. Днес, страшно е дори да го помислиш, но е тъжна действителност, е не-актуално, чак срамно, да си културен, обидно да си интелектуалец. Днес е парица царица и всеки струва толкова, колкото получава, а на артиста, знае се, няма кой да плати за вдъхновения му труд. Днес народът върви притеснен, а не възроден, защото ги няма ценностите, в които вярва, които следва, които го възвисяват…
Върви, народе, притеснени!
