Всички знаем приказката за малките камъчета, които преобръщат голяма кола. Достатъчно примери дава и ямболската действителност. Спорно премина обновяването на градската градина заради изсичането на вековни дървета. Пролетната зеленина обаче снижи градуса на страстите и в момента паркът е много посещаван. Но! Почти навсякъде липсват кошчета за смет, а няколкото съществуващи изобщо не се изпразват. И ако обичайно обвиняваме народонаселението, че мърси и не пази чисто, в този случай е по-различно.
Хората искат да хвърлят боклука си в кошче, такова почти няма. Затова все пак го слагат до единичните им представители, които се оказват затрупани от купища отпадъци. Сигурно по проекта рано или късно ще бъдат поставени и кошчета, но защо по-късно и защо зорлем ни правят съучастници в поругаването на пролетната зеленина, един бог знае.
Всъщност същото „камъче“ в колата са прозрачните нови автобусни спирки, които изобщо не пазят от пек. Стига се до абсурда хората да чакат автобус под сянката на дървото на отсрещната страна на пътя и щом рейсът се зададе – притичват пред него. Което е и опасно, и прави спирките безполезни в жегата.