Много учели нашите ученици, много се претоварвали още от малки и не можели да си изживеят пълноценно детството, според голяма част от родителите им. Оказва се обаче, че не е баш така. Според проучване на Европейската комисия за задължителното учебно време, учебния календар и ваканциите в европейските държави, средният брой на задължителните учебни часове на година у нас е 687, като по този показател след нас са само Латвия и Унгария, съответно със 674 и 667 учебни часа, демек трети сме, ама отзад-напред. Най-натоварени се оказват децата в Люксембург, където от 1 до 7 клас се учи по 1008 часа на година.
Така че, колкото и да се преекспонира темата за натоварването на нашите школници, можем да сме сигурни, че роботизирането и нежеланите отклонения при някои от тях не са вследствие на прекалено учене, след като в братските ни вече европейски страни се учи повече, а и децата там са абсолютно нормални. Те хората там не са по-будали, че да си пригодят образователната система спрямо възможностите на едно дете в различните възрасти. И когато един такъв ученик стане студент, не се лута из учебниците си от училище в търсене на неизучения в школото материал, който се предполага, че е усвоен, а стъпва върху една солидна основа и не му остава нищо друго освен да надгражда. У нас първи, че и втори курс в университетите минават в припомняне от страна на преподавателите на изгалопирания от учителите, я поради липса на достатъчно хорариум, я поради някоя дървена ваканция, учебен материал. Пази Боже, пък да избере българският ученик да следва, нещо различно от направлението, учено в училище. Че ще завърши, ще завърши криво-ляво, обаче резултатът при нашата образователна система ще е, че хем нищо няма да е научил във ВУЗ-а, хем и ще е забравил и малкото, научено в училище.
Не учим достатъчно
