Пак има тема в общественото пространство, която разбуди духовете за местенето на огромната административна машина от столицата в големите градове на страната. На заден план останаха проблемите за безработицата, за престъпността, за корупцията, за ниските доходи и скъпите лекарства и т.н. И винаги е било така – да се изместват съществените въпроси, от тези, които вълнуват народа. При думата администрация пред всеки от нас изпъква незаинтересувания образ на чиновника, който е вперил поглед в компютъра и не си вдига главата, дори, когато на вратата на канцеларията му се почука. А данъкоплатеца най-учтиво пита кой може да му обясни какво да направи за случая му.
Но само безиразно чува глас, не сте за нас. А за къде е? И тук става въпрос за млади хора, които нито са любезни, още повече, пък ги мързи да заведат гражданина до другата стая. Иначе всички чиновници в администрацията са с претенции. Към това безхаберие нека прибавим и темата за цялостното местене на администрацията. Което на пръв поглед означава, че администрацията е зарязала всичките си задължения, за да коментира какво ще се прави, как да се спасят и т.н. В цялата тази игра притеснения имат областните управители, кметовете на големите градове и депутатите от района им. Защо ли? Защото всеки ще иска част от администрацията да се премести в неговата област, за повече престиж. Така че, обърквацията е на високо ниво. За сметка на данъкоплатеца и бизнеса, които преследват срокове и процедури, за да се предпазят от санкции. Но административното делене раздели администрацията на ваши и наши, както и управниците по региони. Решението е онлайн.
Обърквация
