„Казаха ми, че са стигнали до цеха и са открили трупове”, така започва историята за мъката си Ирен Костова, съпругата на изчезналия при взривовете Станимир Киров. Жената разбрала за инцидента след първия взрив, била в Ямбол и много се уплашила. Съпругът й работел от четири месеца в цеховете и щял да напуска, заради лошите условия на работа. „За да излезе искра, това е допотопна техника. Нямам представа за работата му, но беше там от сутрин до вечер. Понякога в девет часа вечерта го викаха и излизаше”, нарежда жената. Тя е недоволна от това, че спасителната акция се бави.
За нея е необяснимо защо вече три дни разследващите не са отишли на мястото, за да търсят изчезналите. „Това ли е България, да убиват българите”, проплаква жената и изказва категоричното си мнение, че държавата не прави достатъчно, за да намери съпруга й. Въпреки тежките условия на труд и ниските заплати от 390 лева, съпругът й се хванал на работа защото нямал избор. В Стралджа заради високата безработица много фирми се изхитрявали да наемат хора за по един два месеца, не им плащали и ги чакали да напуснат. Дъщерята на другия изчезнал Николай Гочев, също е в недоумение защо се бавят спасителните работи. „Баща ми казваше, че работата там е много трудна. Дори един ден като тръгваше каза, може и без ръка да се върна. Работеха и събота и неделя, без отпуски и почивки. Сутринта понякога отиваха в 4, имало е дни, когато са разтоварвали по 10 тира”, разказва момичето. Близките и на двете семейства разказват, че нямат усещането че държавата прави необходимото. ”Оцениха живота им на 1000 лева. Вчера дойде Караколев от фирмата и ни даде по 1000 лева да си посрещнем нуждите. Представяте ли си”. По думите и на двете жени, човекът от фирмата бил много притеснен. Те са категорични, че срещу тези пари никой не им е казвал да не говорят.
Близките: „Оцениха живота им на 1000 лева“
