Играта на демокрация свърши, наиграхме се на демокрация, наситихме се на демокрация! И сега както му е редът, всичко трябва да си отиде на мястото, т.е. пак да има по-равни сред равните, пак да има явни или скрити привилегии. Нашата представа за егалитарност, известно е, няма нищо общо с цивилизационната норма. Ние желаем равенството, когато нямаме, и не го желаем, когато имаме, а най-перверзното е, че като се досетим, че не е възможно всички да са богати, сме щастливи, ако всички са бедни. Това, разбира се, не е повод за властника да е абсолютно безскрупулен, докато е на власт, да краде до изнемога, до припадък, да е нечовешки алчен и отчайващо неморален. Властимащите са и правоимащи, така е у нас, такива са законите ни, има вратичка във всеки, през която да се промуши властващият тарикат, а ако случайно няма, набързо я отваряме.
И, което е най-страшното, липсва и общественото порицание, не се хаби никой да клейми престъпника, не си създава никой зорлем проблеми, а тъкмо наопаки,ако не акламираме публично крадеца, тайничко му завиждаме. Окумуш човек, оправил се, надвил си на харча, акъллия момче и чевръсто, все намираме начин да оправдаем золумите на ближния си, пък и светят от възхита очите ни. Въобще, не е чудно, че вече губим, завоюваното едва вчера, само преди двадесетина години, когато всички вярвахме, че ще градим един по-добър свят. Спомням си сега, че водихме истинска война тогава, аз и бившият директор на Дома за деца и юноши Даньо Касъров, с всесилната номенклатура. Беше току след Десети ноември, когато ни хрумна да посегнем на привилегиите на властниците, за да осигурим някакъв комфорт на нещастните сираци. Имаше на Бакаджика един кантон на тогавашното Окръжно пътно управление, който не бе никакъв кантон, защото бе на края на пътя, а някакъв партиен вертеп. Устройваха си ишмедемета там другарите, най-отговорните от тях, любовниците си водеха, въобще забавляваха се, а онези нещастни деца, кръглите сираци, се свиваха из кюшетата на пустеещия през празничните дни дом. Решихме да поискаме този така наречен кантон, за да има къде да отидат в събота и неделя десетината кръгли сираци, за да се опитаме да посеем поне мъничко радост в окаяния им живот. И успяхме, защото бяха разколебани, уплашени другарите, макар че не се дадоха без бой, успяхме в края на краищата, а много от питомците на Дома, години наред, почиваха на Бакаджика през празничните дни и през лятото. Успяхме тогава и винаги съм считал, че това е едно от добрите ми дела, докато бях председател на настоятелството на дома, вярвал съм, че някак съм допринесъл, за да е по-добър животът на нещастниците. Кой ти мисли за клетите сираци във вълчи времена, като днешните, кой го е еня за тези безпризорни деца! Научих с изумление тези дни, че поредният директор на дома, е подарил онзи кантон на общината, защото нямало как, видите ли, да му се осигури охрана. Оттук нататък следва ясно какво, уж търг, по-скрит или привидно явен, но нагласен, почти сигурно, защото така става при подобни начинания, за да си иде всичко на мястото. Добрият стар кантон с други думи казано, отново ще бъде използван за ишмедемета и отново ще прелитат до него пъстрооперените, безпътни птици, радостта на думбазите. Кантонът, служил предано десетилетия на онези думбази, сега ще служи на новите думбази! А обществеността спи, разбира се, никаква я няма, най-много някой да пророни сломено, че Те, Бог знае кои, държавата окрадоха, двайсет години вече крадат, пък аз съм се загрижил за кантончето на сирачетата. Нелепо, наистина,- какво кантонче и какви сирачета, щом Те, не е важно кои, но инак всички прекрасно знаем кои, крадоха неистово и продължават да крадат неистово. Милиони се крадат днес, евромилиони и наши, родни милиони, всеки ден и всеки час, та ще мислим за толкоз незначителни неща, каквито са кантончето и сирачетата. Няма как да стане, разбира се, който краде, не мисли, или мисли как да открадне още, а моралът, какъв морал, то е смешно да се говори за подобни предразсъдъци в един дотолкова материален свят. Какъв морал, моля ви се, щом наскоро, съпругата на известен престъпник се оплакваше от медиите, че се гаврят със семейната й чест. Не защото са оповестили поредния арест на съпруга-бандит, това се е случвало многократно, а защото са съобщили, че е заловен в леглото на проститутка. И представата за морал, виждаме, странно евоюлира, нашенската представа, за нашенския морал, но нали сме българи, Божем, такива сме си, вари го, печи го, както се казва, на гайда мирише. И на по-лошо, за жалост, ще замирише, ще се удавим в зловонията, които сме натворили, но продължаваме, с животинска упоритост, да я караме, както си знаем. И не ни пука, изобщо не ни пука, не за онези нещастни деца, които май никога и за никого не са значели нещо, а и за святата уж демокрация, в която вчера се кълняхме. Вчера беше и не е за вярване, че играта свърши толкова бързо, че тъй неочаквано се наситихме на демокрацията, че тъй бързо ни омръзна, че ни омръзна, без да ни промени…
Играта свърши
