Ще прощавате, ама единственото, което ни е останало небарнато от промените, се оказват старите вицове.
Например ето този…
Имало някога двама братя. Това става по време на монархо-фашизма де, преди да се освободим от не знам кого. Както и да е. И единият брат бил любознателен, расъл-порасъл, чел прогресивни книжки, накрая грабнал пушката и станал партизанин – да се бори с оръжие в ръка и с песен на уста против царщината.
Другият брат изобщо не бил любознателен, книжка не похващал изобщо и накрая станал стражарин.
Дошъл 9 септември 1994 година, освободили сме се от не знам какво точно и дошло времето, когато бъдещето било светло.
Умният брат много се радвал, обаче скоро след това го арестували, после пак го арестували, на третия път направо го качили в конския вагон и го пратили в Белене. А като го освободили пред петдесет и шеста, единствената работа, която можал да си намери, било да стане разсилен в кметството.
Другият брат отначало се попритаил така малко, после обаче подал молба да го направят партиец, от там вече станал партиен секретар в селото,след което го изтеглили в окръжния град и въобще – станал голямата работа.
Пита се: защо и как така?
Много просто.
Просто прогресивният брат имал брат стражар, което в ония години било фатално за биографията, с всички произтичащи от това последствия.
А другият брат имал брат партизанин, а това било възможно най-голямата атестация, пред която никаква диплома не важала.
Защо обаче си спомних сега този стар виц, който за младите хора не само, че не е смешен, ами въобще няма да го разберат. Е как така „защо“? Ами защото
прочетох как една авторка на поредната нова партия била казала горе-долу същото. „Аз съм жена на Андрей Пръмов и смятам да завърша живота си с него. Неговият баща е бил член на ЦК (б.р. Иван Пръмов), ожених се по любов – нормалните неща в края на 80-те години. Не е коректно да бъде използвано срещу мен. Освен съпруга съм и дъщеря, внучка и т. н. Единият ми дядо е бил царски офицер, другият е бил в „Белене“…“
Разликата е единствено в това, че във вица става дума за двама братя, а в реалния живот – само за едно лице.
Направо „две в едно“. Или вижте сега какво става…
Вицепремиерът и силов министър Цветан Цветанов използва свойствената си реторика и попита протестиращите на Орлов мост млади хора къде са били те, като се съсипвал („презастроявал“ – според думите му) Слънчев бряг.
Намериха се хора, които да си помислят, че той говори сериозно. И му отговориха писмено – с манифест, позиция и открита нота:
„Уважаеми г-н Цветанов, когато хаосът и беззаконието застрояваха Слънчев бряг, ние бяхме в училище.“
Милите те! Сериозно са му се вързали, ей!
Не бе, хора! Просто министър Цветанов без да ще се изпусна. Асоциирайки с бетонирането на Слънчев бряг, той просто каза, че и планините ги чака същото. Пък той най-добре ги знае тия работи!
Което също го има в един стар виц.
Майката грабва точилката, почва да налага Иванчо и крещи:
– Ти защо изля супата във врата на кака си?!
А Иванчо й отговаря възмутено:
– Ами защото тя ПОСЛЕ ме наби!
При подобен повод един навремето ми викаше: „Виц, казваш? И стар, казваш? Е и какво му е старото?!“
И, колко стари вицове!
