Лошото идва обикновено без никакъв предварителен знак. Въпреки нароилите се всякакви врачки и предсказатели. Пада върху ни като гръм от ясно небе. Когато се задържат по-дълги периоди на затишие, оставаме с измамното усещане за стабилност, обладани сме от илюзията, че ние хората владеем ситуацията. До момента, поредният, когато картите се срутят и кулата съградена от тях, се окаже изумително крехка. Посъбра се повечко последно време. Финансова криза земетресения, порои и наводнения, а вчера две произшествия в Ямболско – пробиха газопровод до Кабиле, взривове край Петолъчката. В такива моменти, е важно да се устои, да не се поддаваме на черното и апокалиптично мислене. Да ценим най-важното – живота и да си спомним притчата: когато станало най-зле, момъкът отворил сандъчето с бащиното наследство. Там имало бележка, на която пишело: „И това ще мине.“
И това ще мине
