След като новоизбраният сръбски президент Томислав Николич се издъни мощно като заяви, че клането в Сребреница не било геноцид, а тежко военно престъпление и почти бе анатемосан от Европейския съюз, наскоро обявил, че на срещите си в Брюксел ще пита дали признаването на независимостта на Косово е условие за интеграцията на Сърбия към Европейския съюз. Много е интересно дали Николич наистина се стреми към Европейския съюз и е толкова дезориентиран, за да си мисли, че с необмислените си ходове, изцепки и нескрити топли чувства към Русия, въобще Сърбия ще бъде взета насериозно от Брюксел като кандидат-членка, или пък е малко по-умен и целенасочено се стреми да прекрати пътя на западната ни съседка към „светлото европейско бъдеще“.
Ама сърбите са си виновни като го избраха. Наричат го президентът-„домачин“, което означава селянин и май се гордеят с това, че си имат за държавен глава „човек от народа“, който явно не блести с особена интелигентност, но е „хитрец“ с купени дипломи. Искаха да ги управлява „техен човек“ – управлява ги. Само че трябваше да се замислят как ще ги представя в международен план. Същевременно искат и в Европейския съюз да влизат, а откакто имат такива амбиции, от Запад им повтарят все едно и също, само че с различни думи. Ако продължава в същия дух Николич, въпросът по-скоро ще бъде дали ще я има Сърбия – в тези граници и в тази форма на държавност. По-окумуш сърбите вече се усетиха, че изборът на Томислав Николич бе поредната стъпка на сръбската политика към дъното. А от запад все се надяват, че новият президент ще прояви разум и ще се консултира за неща, които не би могъл да знае. Но на този етап поне, нищо такова не се случва.
Каквото сам си направиш…
