Новите, по-високи заплати на държавните служители от началото на юни, разбуниха духовете в обществото и формираха разнополюсни мнения. Първо, защото е криза. Второ, защото финансовият министър не удържа на думата си и бързо забрави за стабилитета по време на криза. Трето, увеличаването на заплатите на държавните чиновници, провокира предприемачи и бизнесмени, които работят на терен в икономиката.
На по-високите заплати се радват служителите и техните семейства, но защо никой не говори за намаляване на администрацията в министерства и агенции? Какво го топли това увеличение средностатистическият българин? Та, нали, увеличението веднага ще се отрази на средната работна заплата за страната, както и на минималните средства необходими на човек за месец. Какво го топли българинът, че средната работна заплата в страната е 700 лева, след като ги получава за два месеца. Какво като минималната издръжка на един човек на месец е около 540 лева, а той е много под този праг.
Обикновеният българин не се интересува от статистика, защото се обезличава в нея. Статистиката е за историците. Обикновеният българин се интересува от битието си, тъй като то определя съзнанието. И след като се нахрани човек мисли за всичко останало. Затова въпросът за заплатите винаги повишава адреналина му и то е, знайно защо.
