Законът за горите успя да ще изкара на улиците достатъчно много хора, за да бъдат те адекватно забелязани – първо от медиите и най-вече от управляващите, та законът бе временно спрян. Екологичната чувствителност е хубаво нещо. Природата ни е една, а пораженията върху и са или непоправими, или това коства много време и винаги щетите са непредвидими. Това е безспорно. Но през цялото време се чудя защо със същия плам не проявяваме и социална чувствителност. С най-ниски доходи сме в Европа, непрекъснато и недостатъчно обосновано покачване на цени, ала по тези директно и лично засягащи ни въпроси – никой не протестира по улиците. Ето, това не разбирам. Екологичната кауза е красива, тя е младите и образованите, които живеят в столицата. Социалната кауза не изглежда чак толкова добре – тя е на смръщени хора, предимно от провинцията, не особено разговорливи. Важат поединичното спасение и законите на джунглата.
Протести и чувствителност
