По покана на община Ветрино и читалище „Просвета -1905”, село Ветрино, област Варна, самодейци и родственици от село Бояджик, община „Тунджа”, присъстваха на тържественото честване на 60 години от създаването на танцов състав Ветрино и традиционната родова среща. Посещението беше организирано от кметството и народно читалище „Джон Атанасов-1928” с. Бояджик, с финансовата подкрепа на Община „Тунджа”. Поздравителен адрес и подаръци поднесе Нели Илчева, секретар на НЧ „Джон Атанасов-1928”, с. Бояджик.
Тя сподели, че винаги се чувстват у дома си на ветренска земя, благодари за топлото посрещане и предаде топлите поздрави на хората от Бояджик, които не присъстваха на срещата. От името на Клуб на пенсионера „Надежда”, с. Бояджик, Пенка Николова – председател на клуба, поднесе на клуба на пенсионера във Ветрино икона на Света Богородица. В празничния концерт участваха самодейците от женската певческа група на с. Бояджик. Ветренци имаха скъпи гости и от село Нова Ивановка, Арцизки район, Одеска област. Самодейните състави от село Нова Ивановка представиха чисто български фолклор – народни песни и танци. С изпълнението си на песента „Хубава си, моя гора”, разплакаха всички присъстващи. На кмета на селото – Степанина Афанасиевна, Нели Илчева връчи рекламни материали на община „Тунджа”, диск на фолклорен ансамбъл „Тунджа” и книгата „Историята на село Бояджик” от Гичо Вълков. Кметът на Нова Ивановка прие подадената ръка за приятелство между двете села и за бъдещи съвместни изяви. Празничният концерт завърши с всеобщо българско хоро. След това част от гостите посетиха домовете на своите роднини, а останалите присъстваха на среща с кмета на община Ветрино д-р Димитър Димитров. Той сподели идеята за съвместни проекти с трите села. Следващата родова среща ще бъде през 2013 година в Бояджик, когато ще се отбележат 85 години от основаването на читалището. Връзката между Ветрино и Бояджик е от далечните 1829 -1830 години. Тогава, след поредната Руско-турска война, голяма част от тракийските българи се изселват на север към Добруджа и Бесарабия. Част от тази миграционна вълна са и около 92 семейства от Бояджик. Няколко рода се заселват в днешното Ветрино. По-късно, по време на Априлското въстание, когато Бояджик е разорен, още една група жители от селото търсят спасение при своите роднини във Ветрино. Паметна ще остане 2005 година, когато ветренци, след толкова години, стъпиха върху горещата бояджишка пръст, напоена с кръвта на дедите им.
Група от Бояджик на родова среща във Ветрино
