Отвън денонощно ни хвалят за финансовата ни стабилност и дисциплина. Не спират да се възхищават от високо образованата ни работна ръка, която в съчетание с ниските ставки на труда, последното вчера ефимистично го изрече американският посланик, и ниските данъци, правела страната ни рай. Като прибавим и ниските цени на храните, на имотите и каквото ти дойде на ум, няма как да не се убедиш, че живееш в рая. Или в ада. Зависи дали си чужденец с чужбински доходи или българин с българска заплата. Защото формулировката „с най-ниски доходи в ЕС“, че и в Европа въобще не ни впечатлява, знаехме си го прекрасно и преди. Толкова ниски, че всяко разбутване на крехкото ни финансово ни статукво, ни запраща зад борда. Където и без това сме си.
Всъщност колкото и да са хубаво и полезно нещо магистралите, за това спор няма,
управлението на България е пълен провал. Никакъв растеж на доходите, а мегдан широк за това колкото искаш. Непрозрачна политика и по най-жизненоважните въ¬проси. Последен пример е вдигане цената на тока с 13 процента за гражданите и 16 за фирмите, съобщено само ден преди да стане факт. Като се крие и мълчи по-леко ли ще ни стане? Страх пред уличния натиск – ха някой идиот събрал 50 гамена да викат на улицата и управляващите спират закони, сменят пусията. Ала да се чудиш и на нас българите, че за гори и за цигари можем да протестираме, а за най-важното – собственото ни битие – не. Уви, всеки го тъпчат и унижават, колкото позволява – отнася се и за отделния индивид, и за народите като цяло.
За тях рай, за нас – ад
