Сюрреализмът, най-екстравагантната тенденция в модерното изкуство, вероятно, отстои на километри от реалността, от добре подредения, хармоничен и пропорционален живот в една цивилизована държава. Сюрреализмът обикновено е провокация, търсен епатаж, който да смути филистерската застиналост, спокойното, но и безплодно ежедневие, водещо до самодостатъчността, която не вещае нищо добро. Сюрреализмът не е проблем, културен или социален, а забавление или най-много предупреждение, но само там, където са хармонични и културата, и социалната действителност, и животът изобщо. Не е така у нас обаче! Ако сюрреализмът се побира мъчно дори в естетически граници, заради прекомерната си и преднамерена екстравагантност, то у нас е всепроникващ и можем да го открием навсякъде и във всичко. У нас преспокойно може да се говори за икономически сюрреализъм, да речем, колкото и абсурдно наглед да е, щом икономическата реалност, знае се, не търпи дотолкова екстравагантни интервенции. Търпи или не, факт е, колкото печален, толкова и непонятен, пък и живописен, че у нас цената на пшеницата е по-висока веднъж, заради ниските добиви, а друг път, заради високите добиви. Подобна аномалия, вероятно, е възможна и другаде, при определени обстоятелства, но проблемът е, че у нас, всъщност, аномалия няма. У нас всякога, при всякакви обстоятелства, или въпреки обстоятелствата, цените на селскостопанската продукция, да речем, са твърде фриволни, далеч икономическата логика, направо невероятни понякога, толкова невероятни, че са направо сюрреалистични. Лесен пример са цените на агнешкото месо, например, щом са по-високи от цените в Гърция, да речем, номинално по-високи, а в същност, в пъти по-високи, ако ги съотнесем към стандарта. Така е и с цените на млякото, щом се оказва, че Унгария, в която фуражите са в пъти по-скъпи, заради по-високия стандарт, може да внася по-евтино от нашето мляко. А сюрреализмът, в този случай, е многопланов, защото не цената е същественото, а туй, че нашите производители, нахакани честни частници до вчера, тутакси поискаха държавна защита. И тутакси забравиха, че искаха настървено свободен пазар, че се заричаха да преуспеят, благодарение на него, че посетне, още по-настървено искаха европейски субсидии и се кълняха, че ето, вече ще разкажат играта на всички. Вместо това, реват, по прежному, по нрава си, както всякога, реват и повтарят, че да, по-евтино е там млякото, но е боклук, не е качествено като нашето, пък и сиренето ни е по-качествено, разбира се, че и кашкавала. Не знам аз, дали е точно тъй, но инак се натъкнах на поредният сюрреалистичен детайл, докато се занимавах с нашето кисело мляко: айрянът, оказва се, е по-скъп от киселото мляко у нас. Едва ли има друга държава, в която не да е възможна, а да е мислима подобна аномалия, а като попитах как се е стигнало до този абсурд, се натъкнах пак на сюрреалистичен детайл. Отвърнаха ми, че няма абсурд, няма и аномалия, а айрянът се прави от кисело мляко, от истинско кисело мляко, бе натъртено, не от сурогат някакъв. Което ще рече, а това отново е сюрреализъм, че има сурогати някакви след киселото мляко, родно производство, въпреки постановлението, което изрично ги забранява. То, това същото постановление, забранява и сурогатното сирене, и сурогатния кашкавал, но не ми е ясно как ще спомогне за производството на истински кашкавал и истинско сирене, щом млякото е сурогатно. Нашенският сюрреализъм, както се вижда от този случай, процъфтява на икономическа почва и вързва горчиви, може би, но и сладки, нийде невиждани, вълнуващи плодове. А това съвсем не е единствен случай, някакво изключение, да речем, а нещо обичайно, случващо се всякога в страна, в която или няма закони, или няма кой да ги спазва, но инак всеки е по-свестен от комшията и по-гражданин най-вече. Репликата, че някой е опасен,страшен спекулант, произнесена съвсем произволно, съвсем неаргументирано, е популярна реплика у нас, но никога не сочи, за жалост, действителният спекулант, а само ненавистния, нищо не подозиращ комшия. И тук някъде, в нашенският сюрреализъм се преплитат икономическа и социална реалност, за да стане той още по-неповторим, съвсем неповторим, пък и за да е съвсем ясно, че е наистина всепроникващ. И за да отчае всеки, който не само вижда българските реалии и се стреми да ги осмисли, но и иска да ги промени някак, за да станем най-сетне наистина цивилизована държава…
Нашенският сюрреализъм
