Различни са мерките у нас и в останалия цивилизован свят за една и съща достойна постъпка. Когато българин спаси дете от удавяне във Великобритания, но загина, цялото общество го обяви за герой. У нас до Синеморец двама мъже спасиха деца, но самите те станаха жертва на мъртвото вълнение. И нищо. Мълчание, за да не се изрече негласното обществено мнение – че са сторили глупост, родителите им не гледали къде се къпят, а те – скочили да спасяват. Затова и фактът освен като трагедия, станала на връх Илинден, бе отбелязан след това само с решение на правителството да се дадат по 10 бона на семействата на всеки спасител. Министрите взели решението „на подпис“, оценка на постъпката – от никъде няма.
Това е. „Свестните у нас считат за луди“.