Много актуални са в момента жалбите на хотелиерите по родното Черноморие, осъдени от изобретателни чуждестранни туристи. Тези генетични потомци на Остап Бендер хем почиват на аванта, хем и печелят от курорта. Пословичен е случаят е англичанина, осъдил хотел за 48 хил. евро, защото си счупил крака при пиянско сбиване, представено като злополука в хотела. Или обира при купуването на дрога от проститутка или наркодилър, „гостите“ представят като инцидент на улицата.
Намери се и причината за тези щети на нашите бизнесмени – договорите им с туроператорите не били преведени на български; там пишело, че всяка рекламация отива директно към хотелиера и прочие.
Всъщност, да си признаем, родното хотелиерство е мутренско в зародиша и същността си, липсва познание на правото и договорите с чуждестранните партньори. Хотелиерите са на принципа „да им вземем на чужденците парите“, пък какво ще стане сетне – не се поглежда по-далеч от носа.
Темата повдига и друга завеса – какви безумно големи потребителски права имат хората в Европа, щом съдът отсъжда на едната им дума, щом могат да си помислят, не само да помислят, но то става и на практика – да ги обезщетяват, заради престъпление станало на улицата. Сякаш в родината им престъпност няма!? И всичко това – на фона на пълното потребителско безправие на нас българите в собствената ни страна. Тук се стига до абсурда да отидеш при чиновника в Комисията за защита на потребителите и там започват да те разубеждават как няма смисъл от никакви претенции, как нищо не ще постигнеш, колко си безсилен и безпомощен… Да се чудиш този чиновник да защитава потребителите ли е сложен или да защитава себе си от техните оплаквания и претенции.
С две думи – докато международният ни туристически бизнес не заработи с европейските мерки, дори и по отношение на собствената си самозащита от недоброжелателни клиенти, докато българските потребители не станат с реални, а не на книга права, ще е все така. По аборигенски.
Все така. По аборигенски
