„Горските носят оръжие, но не могат да го ползват“. С това изумително изречение завършва разказът за това как петима пребили с камъни въоръжен горски лесничей край Самоков, докато изпълнявал служебните си задължения. Признавам, че не познавам конкретния закон, по който работят горските, но неясен за мен лукс е служебно лице да притежава служебно оръжие, което единствено и само да го краси. Оръжието е да респектира, т. е. да стряска и да плаши, но в супер краен случай и да гърми. По ред, определен от закони и правилници – кога във въздуха, кога не. Нека не бъда разбирана погрешно, не призовавам към кръвопролития. Но идеята, а и практиката, дори на полицаи да им се разкатава фамилията, ако не дай си боже в тежък момент използват служебно оръжие, са неприемливи. А истината е, че те се боят да го ползват, защото после става страшно за тях. Задължително трябва да има законни правила кога и как да става това, но когато се случи и се установи правомерността на действията им, трябва да бъдат награждавани, а не преследвани.
За какво е оръжието?
