Турция спря да легализира български дипломи за висше образование заради фалшификации. Фалшификатите от нашите университети напоследък все по-често излизат наяве и в чужбина, и в страната. Дори в държава извън Европейския съюз засякоха качеството на родното ни университетско обучение. Те, фалшификатите иначе, колкото и да не го искаме, все пак ги топлят повечето студенти.
И как би било обратното, като нашите учащи са наясно, че с българската си диплома, колкото и усилия да са положили и то в „престижните“ наши висши училища, адекватна реализация няма да си намерят. Ментето си е друго нещо – без никакъв напън и ставаш висшист – имаш ли диплома – имаш, а и при добри връзки никой няма да те пипне.
Полументето обаче е най-сладкия вариант на българския академизъм, което все повече се налага не заради друго, а заради алчността на университетските ръководства, стремящи се към голям брой студенти и същевременно към висок рейтинг,демек повече завършили. Та този вариант, като че ли поизмести обикновеното фалшифициране на дипломи. Става дума за това да си записан, да „учиш“ и да завършиш съвсем нормален университет, ама без реално да учиш, или поне само от дъжд на вятър, при някой по-опърничав преподавател, който не се церемони да скърши хатъра на декана или на ректора и да изпокъса по цял курс поголовно. Единственото положително в една такава ситуация, май че се оказва това, че все още във всеки факултет има по един-двама такива преподаватели, та да може българският студент да си свери подготовката на базата на реално показаното от него на изпит. Какво обаче се случва с един чужденец попаднал в наш ВУЗ? Идва тук, за да вземе европейска диплома, взема без проблем изпит след изпит, като тази безпроблемност е правопропорционална на размера на семестриалната му такса, сдобива се със своето полументе на диплома, и когато се върне в страната си – усеща шамара на суровата действителност на българското висше образование.
Ментета и полументета
