Преди няколко дни пътувах с влак и говорих с мой познат, който е кондуктор. Той ми се оплака: „Лишиха ни от всички социални придобивки – премии, купони. Заплатите ни спаднаха наполовина. Вече не можем да издаваме и билети, за да нямало корупция.“ Питам го: „Добре де, нали стачкувахте? Какво свършиха лидери, синдикати?’. Отговаря ми с горчива усмивка: „Шефовете натъпкаха гушите на стачните лидери и всичко се потули. Целта е да съсипят БДЖ, както направиха и с авиокомпания „Балкан“ – да я продадат на безценица. А някой ще лапне милиони и ще осигури живота на внуците си. Затова билетите поскъпнаха, вагоните са мизерни, затова бяха премахнати от разписанието и удобните влакове – за да може хората да ползват услугите на автобусните компании, с които шефовете на БДЖ имат финансови взаимоотношения. “ Най-тъжното и страшно нещо в цялата история е, че осъзнаваме какво се случва, а не правим нищо, за да спрем разпада на цялата ни държава. Българският демократичен живот или БДЖ, както го наричаше поетът от народа Трендафил Акациев, си е едно истинско БДЖ – безкрайно, закъсняло пътуване за никъде в мръсни и не уютни вагони. Добре, че не всички стачни лидери са като нашите, а има и хора като Лех Валенса например – иначе в Полша никога нямаше да дойде демокрацията.
Потъване нагоре
