А защо не спортен басейн?

Нима на гражданите са необходи­ми толкова големи площи, предви­дени за фонтани и за водни прост­ранства в центъра на града, се питат много ямболци по повод на общест­веното обсъждане на представените архитектурни проекти? А може би те са такива единствено, за да се оскъ­пяват изкуствено проектите и така да има повод да се вземат повече па­ри, се питат други? В края на краи­щата, щом като някои смятат, че на Ямбол като южен град му прилича да има повече открити водни площи, то защо пък да не се построи един отк­рит (а може и закрит) плувен басейн, разбира се по-далечко от центъра на града, предлагат трети. Ако искат тол­кова много да е с по-голяма площ да го направят, ако трябва и с олим­пийски размери, така поне кандида­тите за плувци-спортни надежди ще има къде да спортуват, а ямболци ще могат да плуват на воля.

Пък и гра­дът ни току виж станал домакин и на-спортни прояви, които досега не са били традиционни за нас.
Такива, пък и много други въпро­си, си задават ямболци. Каквото и да е крайното решение, е ясно, че пари нахалост не трябва да се хар­чат, най-малкото защото някой пос­ле трябва да ги плаща. Пък и Ямбол не е обезлюдял дотолкова, че цент­ралните улици да не служат за място за разходки, като място за кафенета на открито и т.н., а предимно, за да изпълняват естетически цели. Зато­ва нека фонтаните и водните площи да са по-мънъчки, но на няколко ме­ста, дори и за да може по-лесно да се поддържат. Да си спомним, че ме­галоманията бе характерна предим­но за социалистическия реализъм и за тоталитарната естетика, тъй като нищожните личности, които управля­ваха тогава си въобразяваха може би, че чрез построеното самите те ста­ват по-велики. Но в нормалните дър­жави не е така. Затова нека обнове­ният център да бъде за гражданите на Ямбол, а не за да обслужва грандоманските представи на някои от ар­хитектите.