Умеем ли да тачим великите си личности, познаваме ли добре тези, които имат принос за написване историята на страната ни, можем ли да бъдем добри последователи на хората, които са оставили пример за патриотизъм и вярност към родината… Това са само част от въпросите, на които потърсиха отговор в Стралджа организаторите на тържеството, посветено на 130-тата годишнина от рождението на Георги Димитров. Докато залата се изпълваше с хора от различни възрасти, песента „Ален мак” вече създаваше настроението за обръщане към не особено далечното минало и среща с героите на миналия век.
Определяйки 2012г. като юбилейна за много събития от историята на България Мария Толева, зам.кмет и председател на Общинския съвет на БСП, откри тържеството. Заедно с Милена Йорданова, член на НС на БСП, насочиха вниманието към българина, който принадлежи към големите личности на 20-ти век, маркираха основните моменти от живота и делото на Георги Димитров. Последва и презентацията „Героят на бъдещето”, която освети някои от позабравените страници за един живот, посветен на България. В притихналата зала отекнаха историческите слова на Димитров: ”Аз нямам причина да се срамувам, че съм българин и се гордея, че съм син на българската работническа класа”. Думи, прекрасен пример за поведение на всеки български политик и основание за национална гордост и достойнство на всеки българин, във всички времена. Доколко днес са актуални заветите на Г. Димитров, какво знаем за тях и как ги предаваме на младите? И тези въпроси не убягнаха от вниманието на присъстващите, които единодушно се съгласиха с определението, че Димитров е най-голямата българска фигура на 20 век., знаме на антифашистката борба. В своето обръщение Иван Иванов, зам.кмет на общината, изрази мнението, че днес не е лесно да се говори за Георги Димитров. Особено пред младите, за които той е или малко познат или напълно непознат. Но те не са виновни за това и онези, които помнят, имат грижата да им поднесат достоверната информация за едно отминало, но героично и достойно за уважение време. За да бъдат хора с памет, с отношение към историческото пространство и личности. „Всеки анализ на Димитровското време може да ни даде нови и нови уроци за това как да живеем и работим днес, всеки допир до легендарното му ораторство може да ни обогати, да ни зареди с необходимата дързост, за да постигнем своето.”, допълни Иванов. Срещата приключи с всеобщо изпълнение на любимата песен на Димитров „Хей тамо лодка„. В хора се включиха дори 80-годишни представители на пенсионерския клуб в града, които с възторженото пеене предизвикаха възхищението на по-младите.
