Кражбата се е превърнала едва ли не в религия за нас. В нейната сила вероятно вярват повече българи, отколкото в православните канони и в това се убеждаваме всеки ден. Не че не сме свикнали с какви ли не кражби, но последната новина за кражба на оригинални картини и замяната им с копия от уредничка на галерия в Нови пазар наистина звучи шокиращо. Не мога да проумея защо да посягаш на чуждото е толкова разпространено у нас и хората го приемат едва ли не за нещо нормално и естествено, все едно им се полага. Едва ли има друг народ, при който стремежът да се облагодетелстваш неправомерно, да е толкова силно изразен. Българинът си е внушил, че е нормално да краде навсякъде и от всичко, което може, и го смята за нещо естествено, а ако някой не го прави, едва ли не го приема за некадърен. Друг е въпросът, че безнаказаността, която се шири около нас, още повече насърчава хората и те да погазят ценностите си, ако имат такива, и да се изкушат да бръкнат в „кацата с меда“…
Кражбата като религия
