Вече ще можем да обжалваме и глоби от 10 лв., са решили народните ни избраници, след като Конституционният съд отмени като незаконни ограничението да не могат да се вкарват в съда наложени глоби под 50 лв. Принципно погледнато действително по този начин се ограничават граждански права, но не трябва ли да се замислим всъщност за какво използваме обжалването в наш български вариант. От една страна това най-малкото гарантира по-късното плащане на глобата, макар че съществува риск при загуба на делото освен паричната санкция обжалващият да плати и присъдените му разноски на отсрещната страна. Практиката обаче показва, че поне половината от обжалваните в съда наказателни постановления, независимо за нарушение на кой закон са издадени, падат заради процесуални грешки.
Т. е. съдът ги отменя по формални причини, а не защото няма извършено нарушение и в този случай остава открит въпросът какъв ефект се постига от контролиращите органи, щом техните санкции се провалят главоломно в съда. Винаги съм се питала толкова ли не се научиха да издават актове и наказателни постановления контролиращите органи, без значение кои са те, че да се стига до такова поголовно отменяне. Съществува обаче и друга възможност – на тези контролиращи органи да не им пука, че грешат, защото заплатата им не зависи от това. Другият вариант е да го правят нарочно, като един вид вратичка – хем те са си свършили „работата“ и са санкционирали провинилия се, хем и той ще излезе „сух“ и на практика няма да плати глобата. Не зная дали съм мнителна, но не мога да си обясня как проблемът с масовото падане на административните наказания в съда, не може да бъде решен повече от 15 години. И съм сигурна, че това се дължи повече на нежелание, отколкото на невъзможност, защото това статукво устройва всички.
Обжалването – бягство от глобата
