Вицепрезидентът на Републиката госпожа Попова привика журналистите уж да отговори на въпроса какво точно е правила пет дни в Италия и на чии разноски е била там. Отговорила е. Казала е, че е била на разноски на президенството, обаче веднага е наемела питащите, че било крайно неуместно да се пита колко струват пет дни внимание към дечицата.
Добре, това да кажем е фирмена тайна, цената на пътуването – нейното и на придружаващите я скъпи лица. Колкото – толкоз!
Обаче чувайте сега какво става! „Аз -казва госпожа Попова – успях да се срещна и бяха предварително планирани срещите с кмета на Венеция.“
Успях! Успях да се срещна! О, боже, това в приемния ден на кмета ли е било?! Доста ли е чакала отпред при секретарката?!
Вицепрезидентът на България е успял да се срещне с кмета, и кметът бил „очарован от моето посещение там.“ Имала е среща и с по-малкия кмет, този на градчето, дето всъщност се провеждал фестивалът, както и с префекта на областта. Предполагам, че и за там е успяла.
Е на това му викам аз международен авторитет, престиж и национално достойнство!
Тези срещи, които е успяла да осъществи госпожа вицепрезидентът на Република България, преведени на по така разбираем език, би трябвало да изглеждат горе-долу тъй. Пристига в Република България президентът на Италианската Република (не ги знам имат ли вицепрезидент), та пристига, викам, Джорджо Наполитано и отива в някакво наше 24-хи-лядно градче, (колкото е и Лидо ди Йезоло). Посещението не е баш държавно, защото става дума за фестивал на малки гондолиерчета, ама тъй или иначе – президент човекът!
Кметът на градчето въобще не си прави труда да посрещне високия гост на гарата ли ще е, на мегдана ли, няма значение, за областния управител да не говорим, а за президента пък хич.
И тоя Джорджо Наполитано, кво-кво, настанява се в хотела, взема там един душ, и после вече отива да чака за среща с кмета, губернатора и шефа на репеуто.
Ако успее да се срещне, разбира се. Защото пък хората може да са заети – пожар, наводнение, това-онова – само им е до президенти аслъ!
… Разбира се, тази изпусната думичка „успях“ може да означава точно обратното. Може да означава, че всъщност тя е била заетата в случая, но е отделила малко време на кметьовете и префекта. Вместила ги е, тоест, в напрегнатата си програма между откриването и закриването на фестивала,
Ами да го кажат от президенството, ако е така! Че да се погордеем малко и ние с госпожа Попова и придружаващите я лица.
Я колко кметове!…
