След като на празничния 6 септември пътниците от авариралия влак, движещ се по линията София – Мездра, ядосани от повредата, спряха транзитно движещия се бърз влак и се качиха в него, няколко дни по-късно шефът на „Пътнически превози“ квалифицира тяхната постъпка „гражданско неподчинение, което не е редно да става“. Това „гражданско неподчинение“ наистина“не е редно да става“, но типично по български шефовете на БДЖ-то не си зададоха въпроса защо не е редно да става. Ако влаковете и железопътните линии в страната си бяха на ниво, ако не се крадеше толкова в родните ни железници, ако персоналът спазваше стриктно всички правила и разпоредби, т.е. ако ръководството на железниците си вършеше работата, „гражданско неподчинение“ нямаше да има. Но не, като че ли именно ръководството на БДЖ се стреми да съсипе този вид транспорт в страната. След като във всяка „бяла“ страна пътуването с влак е най-евтино, а и едно от най-комфортните, едва ли има пречки тази успешна формула да се приложи и у нас. Тук обаче действат други правила, противоречащи на всякаква логика. Ежегодно БДЖ отблъсква от услугите си хората, които пътуват и ако погледне човек отстрани, ще каже, че това става умишлено. Дори и веднъж да се реши да пътува с родните железници човек, той все ще попадне на нещо, което ще го откаже или поне ще го накара да се замисли на автогарата ли да отиде следващия път или на ж.п. гарата -я огромно закъснение, я студ и мръсотия или съответно жега и мръсотия, я ремонт и прекачвания на автобуси, я запалил се поради немарливостта на железничарите влак. Ан-тирекламата е пълна и от година на година положението става все по-зле. Докато редица държави преминаха пътя на революцията на железопътния транспорт, то у нас сме на крачка от това той да остане един романтичен спомен от миналото.
