Гьолът, както се изразяваше министър-председателят, в който напразно са зарити милиони, както най-неочаквано се оказа, си има цена, а въпросните милиони изобщо не са загубени. Колко точно са обаче, е трудничко да кажем отведнъж, защото пак министър-председателят току ги увеличаваше, та стигнаха те десет и минаха десетте милиарда, а накрая май станаха двайсет. Според евентуалните инвеститори, за да се построи АЕЦ-Белене ще са нужни около осем милиарда, т.е. точно толкова, общо взето, колкото казаха и руснаците, преди да започне политическото надписване на сметката.И „Москвичът“, както се изрази един съпартиец на министър-председателя, т.е. руският атомен реактор, оказва се, досущ като централата, си има цена и изобщо не е тъй безнадеждно остарял, а напротив. Въобще, и гьолът, и „Москвичът“, и надутата цена, вече е ясно на всички, са били политически кьорфишеци, лошо скалъпени оправдания, зад които се крие гузната съвест на управляващите.
Не е нужно, разбира се, да се обяснява нарочно, защо са гузни и доколко са гузни управляващите, щом бе очевидно, че ръсят необуздано глупости, от които – ето! – дойде време да се срамуват. Което не е задължително, то се знае, ако имаш гьонсурат насреща си, или някой, който не знае точно какво върши и точно защо го прави! Това обаче са все неважни подробности в момент, когато една погребана идея, един зачеркнат проект, изведнъж възкръсва за нов живот. По-важното в случая, като че ли, е доколко това най-неочаквано възкресение изяснява позицията на правителството и доколко отстранява или задълбочава объркването на управляващите. Защото объркването, каквото и да си говорим, при това не какво да е, а’ гигантско, бе печален факт и се стигна дотам, че понякога се излъчваха противоречащи си мнения, докато перспективата бе съвършено неясна. Не че е кой знае колко ясна и сега де, но поне има някаква яснота, докато преди никой не знаеше има ли бъдеще проектът, или няма, защото министър-председателят и други министри, веднъж казваха едно, а друг път друго. И, което е най-страшно, а и срамно, докато говореха твърде необуздано, най-често наедро, понякога изтърваха и чудовищни глупости, а друг път пък вселяваха смут в душите ни. Случи се тъй, например, че аварията в Япония, отприщи доста фриволните разсъждения на отговорни хора за опасността от подобна авария. Така и не се разбра наистина ли има сеизмичен риск и наистина ли е толкова голям, както се твърди: два пъти по-голям, отколкото е в Козлудуй! А остава съвършено неясно и това, ако е наистина толкова голям рискът, струва ли си да го поемаме сега, когато на площадката ще се осъществява частен проект, от който ние, като държава и народ, обективно не печелим нищо. Тези, които тъй ентусиазирано тръбяха за сеизмичния риск, струва ми се, сега ще трябва да намерят солидни аргументи против него, ако искат да подкрепят строежа на АЕЦ-Белене. Въобще, политическите кьорфишеци на управляващите понякога носят неочаквани ефекти, оказват се най-неочаквано много полезни понякога за всички, само не и за този, който ги е съчинил най-безотговорно, Днешното ни правителство, ако ще плати солена цена за АЕЦ-объркването, то ще е тъкмо заради безотговорното говорене и безотговорното поведение. Ако плати, казвам, защото все още е неясно дали ще плати! Шумно оповестеният уж американски консорциум, си остава доста неясен икономически субект, не само според Иван Костов, а не съвсем ясни са и намеренията му. Доста неясни са, общо взето, и възможностите му, както и дали има адекватна, приложима концепция в доста комплицираната обстановка. Доста неясна е, ако говорим сериозно, и обществената реакция: дали ще има референдум, например, вече е особено важно да се знае, а от особено значение е и какъв ще е изборът на народа Не е съвсем ясно, с други думи казано, дали въпросният консорциум ще строи АЕЦ-Белене, дали ще може, дали ще му позволят, кога и при какви условия би се случило или не би се случило това. Не е съвсем ясно още, доколко е шанс строителството на атомнага централа за правителството и доколко ще е нов, още по-грандиозен провал! Защото АЕЦ-объркването е провал, огромен провал за политиката на правителството, както на икономическата политика, така и на международните отношения. Провалянето на енергийната стратегия на страната, трайното и проваляне, не вещае нищо добро за нас, а е реална перспектива, след като Симеон Дянков „напляска“ Русия. И, ако мистериозният консорциум, се откаже от проекта, или се окаже ненадежден и неплатежоспособен, как ще се оправяме с „наплясканата“ Русия? Заявеният иск за направените разходи ще се превърне в предявен иск, но и това зло, колкото и голямо да е, е малкото зло, щом можем да очакваме и други неприятни емоции. Въобще, АЕЦ-объркването едва ли е отминало, мечтаният щастлив край е далеч, а засега, ако разсъждаваме трезво, то се задълбочава. Как ще свърши и кога, ще бъде ли преодоляно, възможно ли е да бъде преодоляно, не знае,колкото и невероятно да е, дори вездесъщият Бойко Борисов. Господ знае само и дано е милостив към нас!…
