Нещо странно, аморфно и направо неидентифицирано се получи от така нареченото „иновативно културно събитие“ на община Ямбол „Отворени пространства“. Изненадващо за мнозина, смятащи Ямбол за провинциален и направо еснафски град, първата вечер на откриването надмина всички очаквания по посещаемост. Толкова хора навън не бяхме виждали от незапомнени времена. Само това е достатъчно да сложим положителен знак на тази първа вечер, макар че много неща бяха разочароващи. Градинският мост щеше да се превръща в тунел на времето чрез инсталация „Преминаване“. Оказа се нещо много мизерно и постно – прожектиране на стари фотоси върху бели ленти и … толкоз. А определението за инсталация очевидно се дава с безгрижна лекота. И огненото шоу си беше не особено скопосано зрелище, но нейсе. Привечер на следващия ден по центъра бе обичайно пусто, а цялата разпръснатост на случване във времето и пространството създаваше объркване. Нима с карта в ръка трябваше да търсим събитията? Така нареченото ретро кино бе с минимално посещение и завряно в зала, а не на открито. Концертът на „Акага“ бе приличен и музиката си бе наистина от преди десетилетия, но публиката бе доста рехава. А и понятието ретро трябва да се ползва доста премерено – ретро ли са 60-те, 70-те години и кое поколение чертае границите, защото всичко зависи от гледната точка? С две думи – цялото начинание остави усещането за нещо недоизкусурено, недоправено, недоизмислено. На идейно ниво изглеждаше, че има някакъв заряд, но това, което ни се предложи, бе… в доста отношения нещо като нищо. А парите за него са си значителни.
Едно странно събитие
