Идеята за заключването на градския парк вечер първо предизвика в мен потрес, защото ми се стори като безумно ограничаване на правата ни като граждани. Случващото се в реалността обаче ме накара да си променя мнението. След като видях с очите си какво направиха само за няколко месеца тийнейджърите с детския кът, наистина се убедих, че у нас гражданското съзнание липсва и затова трябва вилата да ни е на врата, за да се запази нещо хубаво. Не може да се отрече, че за да се случи счупването на най-атрактивното съоръжение, наричано от децата лифт и на част от люлките, за разпъването на иначе толкова интересните плетени ластични люлки за най-малките, принос има и общинската фирма, на която е поверена грижата за парка.
По идея на общината фирмата трябваше да държи двама служители непрекъснато в детския кът, за да не позволяват неправомерното ползване на съоръженията, но явно шефът им е решил да ги използва „по-рационално“, защото и без това работата е много и поне до средата на септември охраната липсваше и затова се наложи с бюджетни пари да се възстановяват щетите. Сега вече виждам, че има служители, които охраняват детския кът, но дано да успеят да се справят с големите орди от скучаещи младежи, които вместо да стоят в класната стая си прекарват времето в детския кът, пробвайки дали люлките ще издържат тежките им тела. Ясно е, че освен възпитание и съзнание ни липсва и строг контрол, защото иначе няма как да си изградим навици на мислещи граждани, на които им пука какво се случва на средата около тях. И макар все още да не сме намерили точните механизми как да се случи това, явно единственият шанс засега е с глоби и контрол да ни принудят да си плащаме за всяко нарушаване на правилата.
За контрола и вандалщината
