За контрола и вандалщината

Идеята за заключването на градс­кия парк вечер първо предизвика в мен потрес, защото ми се стори ка­то безумно ограничаване на права­та ни като граждани. Случващото се в реалността обаче ме накара да си променя мнението. След като видях с очите си какво направиха само за няколко месеца тийнейджърите с де­тския кът, наистина се убедих, че у нас гражданското съзнание липсва и затова трябва вилата да ни е на врата, за да се запази нещо хуба­во. Не може да се отрече, че за да се случи счупването на най-атрак­тивното съоръжение, наричано от де­цата лифт и на част от люлките, за разпъването на иначе толкова инте­ресните плетени ластични люлки за най-малките, принос има и общинс­ката фирма, на която е поверена гри­жата за парка.

По идея на община­та фирмата трябваше да държи два­ма служители непрекъснато в детс­кия кът, за да не позволяват непра­вомерното ползване на съоръжени­ята, но явно шефът им е решил да ги използва „по-рационално“, защо­то и без това работата е много и по­не до средата на септември охрана­та липсваше и затова се наложи с бюджетни пари да се възстановяват щетите. Сега вече виждам, че има служители, които охраняват детския кът, но дано да успеят да се спра­вят с големите орди от скучаещи младежи, които вместо да стоят в класната стая си прекарват време­то в детския кът, пробвайки дали люлките ще издържат тежките им те­ла. Ясно е, че освен възпитание и съзнание ни липсва и строг контрол, защото иначе няма как да си изгра­дим навици на мислещи граждани, на които им пука какво се случва на средата около тях. И макар все още да не сме намерили точните меха­низми как да се случи това, явно единственият шанс засега е с глоби и контрол да ни принудят да си пла­щаме за всяко нарушаване на пра­вилата.