Като един житейски въжеиграч човек балансира между заобикалящите го емоционални плюсове и минуси. Но когато сме облъчени предимно с нега-това деликатно жонглира-не за относителна духовна стабилност става още по-трудно. Кризата и ниските български доходи са перманентен негатив. Пускаш телевизора. От там – спорят дали е престъпление срещу националния три-кольор песен, в която едни цветове се асоциират с наркотици, а друг – с мензис. Не си представяш, че мнението може да не е еднозначно, но оказва се – всичко е възможно. Ядосваш се. Дават ти нови детайли за човешкото оскотяване -грозно убийство на младо момиче заради…къща. В дъното – собствената му леля. Отвращаваш се. И така – нон стоп. За цял почивен ден нацелваш една положителна TV-десетминутка – интервюта с българските параолимпийци – за силата на духа и за борбеността, когато всичко е против теб. А може би, ако съотношението между позитивното и негативното край нас бяха преобърнати, щеше да ни е малко по-светло?
Между плюс и минус
