40 на сто от 16-годишните българи са неграмотни, твърд“ организацията „Заедно в час“. Ако това е вярно, излиза, че парите, които ние, българските граждани, даваме за сферата на образованието отиват нахалост. Последният път, когато съм присъствал на учебни занятия в училище, бе преди повече от 20 години, но помня, че тогава децата бяха сравнително грамотни. Какво се е променило по времето на 23-годишния преход, за да се стигне до днешното отчайващо положение да кажат специалистите. Но нещата може да са и по-жестоки, ако се окаже, че критериите, по които се определя кой е грамотен, са занижени. А това е много вероятно.
Да си припомним как част от българските университети по някои специалности са съгласни да приемат всеки само и само за да съществуват. Не е ли подобно и с българските средни училища, които нямат нищо против да приемат и неграмотни или почти неграмотни деца, но да отчетат, че са напълнили паралелките? А мяс–тото на тези деца е в основното, а дори и в началното училище! После се чудим защо в класациите сред първите няколкостотин университета в света не присъства нито един български. Няма и да присъства щом като обучението в началните, а и в много от основните и средните училища е на посредствено ниво… Нужна е радикална~промяна не само в начините на обучение, но въобще в приоритетите на държавата, защото тези неща, които забелязваме днес, са резултат от политика от десетилетия. Преди време учителят и университетският преподавател са били уважавени и високоплатени, а днес са като просяци – без пари и без самочувствие. Тогава да не се чудим, че и много от учениците, които те „обучават“, утре може да се окажат без работа, а някои от тях дори ще просят по улиците!
Половината деца – неграмотни?
