Заклинанията отляво и отдясно звучат като развалена плоча -свежите идеи в щабовете на БСП и ГЕРБ се изчерпаха. Но по-важното е, че тези заклинания си остават на ниво на заяждане към опонента, което не касае най-важните за гражданите проблеми, а ги заобикаля. Това втръсна на хората. Те се чудят как при толкова проблеми властимащите не започват да ги решават, а се дърлят помежду си. Една от причините е, че никой не иска да има реформи, чрез които да се намерят пари за увеличаване на доходите поне с темповете на инфлацията. Мнозина проспаха мандата си в мачове и рязане на лентички докато държавата се движеше по инерция. Оставиха монополите и ги умножиха.
Запазиха структурата на макроикономиката без да я пипат – току виж без да искат поставят начало на реформа? Само стиснаха икономиката за гърлото, която и без това се движеше по инерция и тя съвсем намали скоростта си. Затягаха колана, изкуствено пречеха на бизнеса да работи. Не помислиха за микроикономическите показатели, за облекчаване на „малкия човек“, на малкия бизнес, а оттам на средния и едрия. Хвалеха се за стабилност на макро равнище, но не се заинтересуваха какво става на микроравнището, където са живите хора. Защото хвалбите на едро за магистрали, за липса на дефицит в бюджета могат да служат и за почва за демагогия и за приказки- на едро по телевизионните екрани. При такъв подход съдбата на отделната личност не съществува, макар че тя едничка, умножена по милиони, оформя едно по-важно реално макроравнище, за което политиците мълчаха. Така се изниза мандатът, който не роди значима практична идея, която да задвижи обществото в правилна посока. Времето изтече -идват изборите. А развалената плоча стърже едно и също…
Развалена плоча
