За агресивните игри

Стана модерно напоследък да се стреля по косъри и котки с газови пистолети в ямболските квартали. Обикновено сцените се разиграват в изоставени сгради или недовър­шени строителни обекти. Вълната не повлича само тийнейджърите, но и техните родители. Истинска насла­да изпитват, така наречените стрел­ци по живи мишени. Не го правят тайно, а явно и задължително пред публика. Спусъкът натискат и 14, и над 30 – годишните. Обикновено ко­гато стрелят по-големите, малчуга­ните около тях им ръкопляскат. И не е само това, но дори ги гледат с възхита заради точното попадение.

Тази нова вълна не е част от агре­сията, която явно се възпитава още в юношеска възраст. Въпросите са ясни: защо родителите купуват га­зови пистолети на наследниците си и защо, така йезуитски, родителите стрелят по живи същества, очаквай­ки одобрението от децата си. Едва ли е защото родителите на малките същества са чували от собствените си родители, че в тяхното детство са мерили с прашки по косъри и вра­бчета, и са чупели уличните лампи. Но с пистолети стрелят и всички ге­рои в анимационните филми, на ко­ито децата се прехласват. А и как да откаже родителят, когато детето му се тръшка на земята и иска за 15 -я си рожден ден пушка или писто­лет. Защото самите родители, още когато децата им са били 6-годишни, са ги водели в гората да стре­лят с пистолет. Само че това над­минава нормалните граници на иг­рата и забавлението и влиза в една много по-мрачна зона. Която няма нищо общо с онези постъпки: да се грижиш за ранено врабче или коте и да превързваш крачето му. В пове­чето случаи в зрялата възраст, тези несвойствени младежки игри отклю­чват саморазправата в обществото с хладно оръжие. И тогава под изс­трелите падат не косъри от дървета­та, а хора облени в кръв.