Значи като се зададе зимата – направо ми се изправя косата. Не че имам коса, ама така му е думата. Коса… Аз зъби нямам, че коса ще имам… – отде?! Както и да е, казвам само, че зададе ли се зимата, става страшно.
Прозорците зеят отвсякъде, но хайде с прозорците лесно: опушвам ги отвсякъде със стари чаршафи и работата горе-долу спи. Балконската врата и тя крива та крива и отдолу era ти аралъка, обаче и там се оправям някак си: натъпквам го с едни черги и ай готово!
Готово то, друг път! Климатик, естествено, нямам, парното си го махнах деветдесет и седма, една духалка „Делонги“ имах, но даже не знам къде съм я прибрал, защото гълта ток като ламя, тъй че цялата зима я карам с три пуловера и отгоре една жилетка имам, дето баба ми я оплете шейсет и седма като влизах в казармата: не е мръднала!
С нея си лягам вечерта и на главата с ушанката, пък чета с едно фенерче. Ама не с батерия, ами с динамо: хем не паля лампа, хем като стискам динамото идеално се стоплям. Сутрин като отивам да си мия очите ушанката не я свалям: само малко я вдигам на челото – и тъй.
Балтонът малко така поизлиня, ама той ми е от осемдесет и седма, пак берекет вересии! Обаче обувките излязоха калпава работа: не изкараха и осемнайсет години и взеха да пропущат, пък уж „Петър Ченгелов“! „Петър Ченгелов“ – ква е тя! Не че не съм им намерил цаката… – увивам отгоре им едни вълнени парцали, после шат в найлонови торбички и стават бетон – мога да гилам така цял ден. Верно че малко приличам на ония германци, дето съм ги гледал по филмите за Сталинград, ама който не ме харесва – нищо не разбира. Само гледам много-много да не падам, понеже деветдесет и трета паднах така веднаж, строших си рамото и като ме
гипсираха – после три месеца карах на хляб и лютеница. Затуй внимавам как ходя и къде стъпвам.
Денем през зимата много-много не стоя в къщи. Отивам ей тука в кафенето на ъгъла, викам си едно кафе и горе-долу изкарвам До към обед – голям рахат! Обаче сега като забраниха цигарите – не знам. Верно, наслагаха хората едни найлони, поне да е завет, и предполагам, че все ще се намери някой колега-пушач да рече: „Пуши, аркадаш! Пуши, че тез хора вече ще ни побъркат. Не стига, че им живеем, ами…“ И ще черпи една цигара като бял човек. Завет – хубаво, ама пак студено, да му се невиди.
Аз зимата не си купувам хляб, че да имам за ракия, но то пък ракията няма как да си я правя греяна, понеже по-лани два пъти включих котлона и после и двата пъти ми врътнаха бушоните. Ама то и без друго все не ми остават пари за захар, тъй че все ми е тя.
Въобще – зимата голям проблем!
Аз тоя проблем обаче го решавам по най-лесния начин.
Просто си грабвам дърмите и отлитам за Бахамските острови.
Там си лежа под палмите, пия си дайкирито със сламка, едни бахамки ми се полагат от хотела -да ми веят с палмови вейки и да ми гонят бахамските мухи…
Все пак точно това ми обещаха през лятото на деветдесета.
… Какво бе?! Сериозно ли не помните какво ни обещаваха?!
Зимата на нашето доволство
