Имаше един виц, помня, в който се разказваше как ни завидели американците за интересния живот. Емоционално живеете, казвали те, щастливо, често-често се радвате! Ето, спре токът, например, та пропсувате, ядосате се, но като дойде, след два дена, пък е вълнуващо. Ура – викате, – дойде токът! И с водата е същото, спре,псувате, нервите се, но накрая пак: „Ура, дойде водата!“ През ден, през два, все ще ви споходят и вълнения, и радости. А вълненията, трябва да се знае, каквито и да са, все са една утеха, защото ще напсувате управниците си, покрай тях, ако не друго. И ще ги псувате напълно заслужено, не току така, ще ги псувате, заради тока, водата, или четирите годишни времена, винаги има за какво да напсуваш българския управник. Въобще, интересно живеете и това си е, блазе ви!
Тъй ни блазосваха клетите американци някога, тъй ни завиждаха, заради интересния живот, защото скука е при тях, знаете, ни токът ще спре, ни водата, а управниците пък не заслужават попържня. Как да го псувам, защо да го псувам, чудеше се един янки, защо ще го псувам, като съм гласувал за него! Аз, поясняваше той, ако съм гласувал за него, съм го сторил, защото ще реши конкретен проблем, този, точно този проблем, като стане конгресмен. Аз, продължаваше да обяснява човекът, разчитам на него! Такива ми ти работи, няма мерак тамошното население да псува управниците, пък и няма за какво да ги псува май. А е тъй, защото им е толкова акълът, толкова розова е тамошната действителност, не защото е наистина розова, а защото тъй я виждат хората. Там, осветли ме един разочарован от янките нашенец, непрестанно им втълпяват, че трябва да мислят позитивно. И те, завалиите, се напъват денонощно да гледат
на всичко през розови очила, та нищо, ама нищичко, не виждат! Нямало мизерия там, хайде де, има и още как! Мизерия на духа има, не каква да е, страшна мизерия, не делнична грижа! Въобще, мизерстват и те, оказва се, ама да мизерстват, като им е толкоз акълът…
А за емоциите, виж, са прави! Правилно са забелязали,отдав-на-отдавна, че живеем интересно, пък и правилно са ни завидели за внезапните вълнения и радости. А това, което не са забелязали, е, че ние другояче не можем да живеем, че ако няма емоции, тутакси ги измисляме. Като нямаше ток, помним, вълнувахме се, псувахме, радвахме се, а сега, като има ток, пак е същото: вълнуваме се, псуваме, радваме се. Тогава за едно, сега за друго, кой ти помни за какво точно беше, но сега всичко се върти все край цената май. Няма как да не псуваш, за псуване си е, щом ползваме най-скъпия ток в света, като го съотнесем към мизерната си заплатица, невъзможно е и да не се вълнуваш, пак по същите причини. Ама ние, което си е най-чиста истина, с тия емоции, недостатъчни са ни, та пак покрай тока, измисляме още. Сърдим се на тия, със зелената енергия, че вдигат и без това високата цена, но не и на тия, които са ни вкарали в този капан – за тях викаме възторжено, като сме ги нарочили за спасители, а сетне разочаровано, като се усетим отново неспасени. На нас, дето има една дума, само токът ни е предостатъчен, за да си имаме всякога много и плътни вълнения, защото цената на хляба, сещате се, зависи от цената на електроенергията. Предостатъчен ни е, ама само теоретически, защото е будна, неспокойна и неуморима, всякога бодра, буйната ни мисъл…
Много са ни емоциите, несекващи, но не ни стигат, ненаситни сме, дотолкова ненаситни, че ги търсим и там, където ги няма.
Милостив е всякога Господ към нас, знае се, та ни помага да имаме нови и нови емоции, но пак оставаме неутолени, пак сме ненаситни. Ето, тези дни, например, чудовищният джакпот, бе от вълнуващ, по-вълнуващ, емоция-мечта, пък и набъбваше постоянно, та се множаха, покрай набъбването му, емоциите ни. Изстрадахме го, може да се каже, този джакпот на родното ТОТО, изстрадахме го и още как! Това, че мнозина, хиляден, сто-хиляден, милионен народ, се надяваше да спечели, е едно на ръка. Това, че милионите се множаха седмици наред, за да стигнат невиждани висоти, е още нещо. Това, че мъждукащата у всеки плаха надежда, се разгоря като буен пожар, като приближиха десетицата милионите, разбира се, е още един вълнуващ, най-вълнуващ миг. Само че пак не ни стигна, та взехме да мислим кой, как и защо е нагодил тази свирепа фалшификация, дето умножава милионите за печалбата, вярно, но и смъква милиони от кандидат-милионерите. Разсъдлив народ сме ние и пресметлив, особено като правим чуждата сметка, та бързо-бързо сметнахме какво печели и какво губи Тотализатора от фалшификацията, в която все по-малко хора се съмняваха. Малко останаха скептиците, а се множаха, всеки ден и час, компетентните многознайковци, дето напето обясняваха как се сипва живак ли, що ли, в топките, за да излизат все те, все едни и същи, там пак, за пореден път, да оцелее джакпотът. Множаха се, то се знае, и наивниците, които унесено повтаряха глупостите, чути от многознайкото, които ги повтаряха, без много-много да му мислят. Мъничко поне ако се замислеха, щяха да проумеят, че е ненужно, абсурдно, някой да се домогва до шумно прокламираната тото-фалшификация, щом тя обезсмисля тъй печелившата хазартна игра. Глупост е, близко е до ума, да фалшифицираш тотализатора, както и да е, когато и да е, щом ти носи гарантирани, значителни печалби. Още по-голяма глупост би било, ако го направиш, заради инцидент, заради случайна, макар и огромна печалба, щом това ще лиши, непременно, от бъдещи постъпления. Този недоверчив народ, сигурно са се замисляли тези,които трябва да мислят по въпроса, дето е недоверчив, когато няма основания да се съмнява, непременно ще е още по-недоверчив, ако има основания да се съмнява! Сигурно са се замисляли, та не е чудно, щом мислят, че не са си позволили сънуваната от мнозина фалшификация или други подобни експерименти, осъдени на непродуктивност. А тези, дето не мислят, не е чудно и това, са осъдени завинаги на непродуктивност! Но как се вълнуват пък, какви емоции раждат съмненията в тотализатора, как вдъхновява евентуалната фалшификация! Въобще, ако нямаме емоции, когато ги нямаме, ако изобщо е възможно подобно нещо, ние си ги измисляме! Ето, малко ни се видя, че джакпотът набъбна до десет милиона, не ни стигнаха вълненията около тази тъй впечатляваща цифра, та си измислихме и фалшификация, та да е още по-вълнуващо! Тъй я караме, тъй е било всякога и тъй ще е, докато ни има! Може да е оскъден, може да е черен хлябът ни, ама ще го подсладим с емоция, с вълнения, пък нека са измислени. Как тъй без емоции и какво като са измислени? То, като погледнеш, кое е истинско у нас, пък и не само тука…
Как тъй без емоции?
