Копие на обществото

Националното ръководство на учи­лищния синдикат към КТ „Подкрепа“ се обяви за мандатност на длъжността „директор на училище“. Защото школ-ските директори били неконтролиру­еми, зле подготвени, неспазващи зако­на и злоупотребяващи с властта си. Те посочват, че директорският стол у нас се е превърнал в доживотна про­фесия, въпреки многото регистрирани нарушения. Несменяемите школски директори били 4 000 в страната.
Мандатната практика се прилагала в съседна Турция. Там, след 3-годишно управление, директорите задължи­телно се местели в друго училище.


Не знам дали тригодишният мандат е достатъчен един школски директор да приложи знания, опит и да направи каквито и да са промени дори в мате­риалната база. Но знам, че в стра­ната има много такива доживотни професии: селски кметове, народни представители, училищни директори, директори на детски градини и т.н. Цели поколения ги познават и помнят имената им. Не, ме разбирайте по­грешно, сред тези мъже и жени има много качествени хора, които оста­вят след себе си диря. Но има и таки­ва, които чакат да мине единия ден, за да дойде следващият. Независимо от това, пак ги избират. За какво става въпрос в такива случаи, е трудно да се коментира, тъй като вече не можеш да вярваш и на очите си.
След като училището е копие на об­ществото, защо да няма и доживотни школски директори. Защото не дирек­торът променя учебните програми и учебниците, а министерството. Да, има и неписани правила, които се на­рушават и нанасят по-тежки вреди. Ако за тормоза и прословутата пе-дантичност на директорите, става дума, разбирам. А за злоупотребите с власт някой е трябвало да сигнали­зира в съда, а не да коментира след време.