Новият скандал, който се заформи с избора на конституционни съдии, отново ни показа пропастта между нашенските и европейските стандарти. Не че зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова не е чула при изслушването на кандидатите, че има сигнал за конфликт на интереси срещу Венета Марковска, но под предлог, че не обръщат внимание на анонимни сигнали не е допуснала да се повдигне въпроса, дори и след уточнението, че става въпрос за подписан, а не за анонимен сигнал. В същото време обаче, след като от Европейската комисия ни размахаха пръст, нашите веднага се сепнаха и започнаха да търсят обяснения и да карат вече избрания съдия да си изчиства името.
Или не е важно кой какво е свършил, а кой го посочва за нередно.
Явно според нашите български стандарти е съвсем в реда на нещата партийните кандидати да имат партийна опека и тези уж публични обсъждания са само за парлама, за да се замажат очите на европейците, които гледат под лупа всичко що е свързано с нашата съдебна система.
Според медийната мълва Венета Марковска е „кандидатът на Искра Фидосова“, който тя не успяла да наложи като кандидат на ГЕРБ, но вероятно е „изиграла“ елегантния номер с предложението на кандидатурата й от независими кандидати. По-важно обаче не е кой кого е предложил, а кой на кого какъв комфорт е осигурил и кой за кого е гласувал. Това са представите за израстване в йерархията на нашите партийно скроени депутати, за които понятия като морал не са познати, защото за тях такова чудо нема…Добре, че европейците ги „пляскат“ от време на време, че да се освестяват и да не се самозабравят…
Нашенски стандарти
