Вече не знам кое е абсурд, кое гавра и кое светотатство, но не само аз, изглежда, съм в неведение, а и техни високопреосвещенства, пък и кръжащият около тях пъстър народ, изживяващ се, Бог знае защо, за народ от църковници. Вече не знам, съвсем очаквано, и това, кой е църковник и доколко е църковник в окаяната ни държава, пък и никой здравомислещ не знае, щом комай целият висш клир е сглобен от сътрудници на Държавна сигурност. Поредният роден абсурд, макар да изглежда чудовищно светотатство, всъщност, се пръкна съвсем на време и съвсем на място, предхождайки или умножавайки неизбежните скандали, на които е обречена многострадалната ни, православна църква. Претенциите на така наречения Алтернативен синод, макар да са очевидна недомислица и поредното нахалство на непримиримите разколници, са закономерни, щом висшият клир е разединен, което вещае много и остри сблъсъци.
Поредният роден абсурд, всъщност, не е в светотатството на разколниците, нито в боричкането на владиците, не по-малко светотатствено, ако се замислим, а в това, че Православната ни църква, едва ли сочи правия път в конкретния исторически момент. Тя, очевидно е и за несве-дущите, чак и за недосетливите, е обсебена, буквално обсебена, от зли сили, а враговете й, нейните недоброжелатели, или тия, дето я петнят с поведението си, за зла участ, не са далеч от нея, а наопаки, вътре в нея. И владиците ни, и другите достолепни архиереи, и свещениците, и монашеството, за жалост, са поразени, жестоко поразени, от тоталитарната държава, внедрила сред тях, както се оказва, безброй сътрудници на зловредната Държавна сигурност. Не национален срам -писал съм го, но ще го повторя, – а национална трагедия е, комай всички митрополити да са сътрудници на ДС! Национална трагедия е – нека е ясно и това, нека и него повторя, – защото тези хора, владиците, символът на Православието, обслужват доброволно една подчертано атеистична власт, нехаят за Бога, за църквата, за народа, а са загрижени единствено за своето благополучие. Техният егоизъм, тъй неуместен, тъй недопустим, направо възмутителен, тласнал ги към греха и предателството, е още по-възмутителен, заради печалния факт, че никой от тях не намери сили да се покае. Те, досущ като светските герои, прочули се с печалните си, милиционерски подвизи, вероятно, искат да ни убедят, макар и не толкова шумно, че не трябва да си посипват главата с пепел, защото са служили на Отечеството. Нелепо е, срамно и грешно за техни високопреосвещенства, ако не разбират, че Отечеството е едно, а тоталитарната държава съвсем друго нещо, още по-нелепо, по-срамно и по-грешно е, ако разчитат на оправданието, а не на покаянието, а най-нелепо, най-срамно и най-грешно, ако се уповават на нахалството. Техните разправии, още от мига, в който църквата ни осиротя, за жалост, съвсем недвусмислено сочат, че макар да говорят честичко за примирение и Божа промисъл,те са непримирими, амбициозни, светски хора, неподвластни сякаш на Божата промисъл. Нашите, родни, български владици, напук на всичко и всички, очевидно, ще се напънат да решат нещата по военному, тъй както се полага на служители от тайните служби, вкопчили се в устава и недосегаеми за морала. Никой от тях, поне един-едничък, за жалост, не желае, да се извини, ако не друго, а за оттегляне в манастир дори не помисля, макар да е всеизвестно, че тъкмо това трябва да се случи, ако желаем спасението на Българската Православна Църква. Нужен ни е, в този миг, железен, силен и честен мъж, като блаженопочившия Патриарх Максим, непоколебим, непреклонен, отдаден на вярата мъж, който да опази църквата ни и нас, народа. Митрополит Кирил,колкото и да са, каквито и да са качествата му, очевидно, не е този мъж, щом е обременен, щом има не един, а два агентурни псевдонима, щом е пленник, заложник на миналото. Митрополит Кирил, щом сам не се е покаял, няма да поиска покаяние от другите, няма да очисти църквата, да и върне прежния блясък, загубения престиж, това е тъжната истина, а разколниците, щом е тъй, ще имат своите уж морални основания да се противопоставят, пък и да отстояват нечестивите си претенции. Уж морални основания, подчертавам, защото ако са агенти на ДС днешните ни митрополити, с едно само изключение, то и техните, отцепниците, красящи Алтернативния синод, бяха агенти на ДС, при това без нито едно изключение. Проблемът, изобщо, за наш срам, национален срам,не е църковен, не е и светски, а милиционерски, та за какъв морал би могло да става въпрос, за какво примирение и Божа промисъл! Видя се вече, поредният ни срам е налице, боричканията и вътре в Светия Синод, и покрай Светия Синод, т.е. подбужданите от разколниците, започнаха още преди да е погребан Негово Светейшество Патриарх Максим. Те ще продължат, не е трудно да го допуснем, щом не Канонът движи църковните дела, щом нашите митрополити нямат моралното основание да поискат от клира и паството каквото и да е! Нов разкол, като онзи, слава Богу, изглежда невъзможен, щом законът опазва спокойствието на Православната църква, но моралният проблем си е морален проблем и повод за всякакви спекулации, а и не само за спекулации. Честните хора, вътре в църквата, свещенослужителите, или енориашите, паството, с право, ще се чувстват, онеправдани, излъгани, обидени! И едничкото, което бих могъл да кажа, щом е тъй, е: Бог да пази България!…
Поредният роден абсурд
