Пътуване към вечността

Бог да прости, Негово Светейшество Българският Патриарх Максим!
Днес е ден на тъгата,на всенародната тъга, целият български народ ожалва своя пастир, прощава се със своя водител. Той, този достоен мъж и църковник, заслужи всенаро­дната почит и преклонение, заслу­жи ги с всеки свой жест. Патриарх Максим бе наистина народен пас­тир, твърд, непреклонен, непреодо­лим първенец на Българската пра­вославна църква, истински патри­арх, който щедро прощава на все­ки, но е безкомпромисен, когато опазва вярата ни. Този скромен, ненатрапчив човек, този непретенцио­зен монах, се оказа железен мъж, нужният на църквата мъж. Той я опа­зи от властта на комунистите, опази я и от безвластието на прехода. Па­триарх Максим бе голяма личност, велик българин, достоен патриарх и историята ни непременно ще оцени приноса му към православието. А за­сега е сигурно това, че той, този до­стоен, свят мъж, вече пътува към вечността…