Днес е ден на тъгата,на всенародната тъга, целият български народ ожалва своя пастир, прощава се със своя водител. Той, този достоен мъж и църковник, заслужи всенародната почит и преклонение, заслужи ги с всеки свой жест. Патриарх Максим бе наистина народен пастир, твърд, непреклонен, непреодолим първенец на Българската православна църква, истински патриарх, който щедро прощава на всеки, но е безкомпромисен, когато опазва вярата ни. Този скромен, ненатрапчив човек, този непретенциозен монах, се оказа железен мъж, нужният на църквата мъж. Той я опази от властта на комунистите, опази я и от безвластието на прехода. Патриарх Максим бе голяма личност, велик българин, достоен патриарх и историята ни непременно ще оцени приноса му към православието. А засега е сигурно това, че той, този достоен, свят мъж, вече пътува към вечността…
