България има нужда от достойнство, от самочувствие, тъй като е постигнала много през последните 20 години, твърди президентът Росен Плевнелиев. Според него’ страната успява, вече има пазарна икономика, ползва се с добро име по света… И на пръв поглед е точно така. Но това, никак, но никак не е достатъчно…
Не така разсъждава обикновеният български гражданин – той мери успехите за тези 23 години на прехода с цената на своя труд. И като погледне в портмонето си вижда, че това, което преди е заработвал за дни, сега заработва за месец. Отваря празния хладилник, а в него обикновено има само ментета – кисело кисело мляко с нишесте, със сухо мляко, без вкус… Сиренето е също менте.
Хлябът е с фуражно зърно, не е е приготвен с хлебна твърда пшеница, а износителите през това време потриват доволно ръце, чеса изнесли изключително качествената реколта в чужбина. Пуска телевизора и Симеон Дянков започва с изтърканите хвалби колко големи отличници сме и как ни хвалят в Европа, без да се интересува дали в самата България хората са доволни или напротив – има масово недоволство напук на „хвалбите от еврочиновниците“.
Крайно време е нашите управници да разберат, че не Европа, а българските граждани трябва да дадат оценка на успехите и неуспехите. Тяхната оценка е важната, тя е по-меродавна. Самите те трябва да кажат дали живеят достойно, дали със самочувствие пазарят в магазините „втора ръка“… Другото е без значение…
С достойнство?
