Трагедия

Трагедията в САЩ разтърси света. Отново масово убийство, извършено от непълнолетен. В резултат противници­те на притежание на автоматично огне­стрелно оръжие, които в САЩ са малцин­ство, се множат. Не е ясно ще дойде ли време да се забрани по домовете да има картечници и тежко автоматично оръ­жие. Американците едва ли доброволно ще се откажат от свободите си. Добре е известно, че едно нещо може да се из­ползва и за добро, и за лошо, че виновна е свободната човешка воля в случаите, когато не е насочена към доброто. И тук отново се връщаме към възпитанието на децата. Много от компютърните игри ги учат да привикват, да се пристрас­тяват, да стават безчувствени към убийствата, факт е, че децата играят на такива игри не само в САЩ.

И Адам, американското дете е играло. Ясно е, че детето с неукрепналото му съзнание почти няма вина в случая – вината е във възрастните, които не са контролирали достъпа до оръжието. Оше по-труден би трябвало да е достъпът до оръжие на Адам, защото е бил с диагноза лек аутизъм. Възрастните не са контро­лирали нито какво става в техноклуба, където Адам се е вманиачил в игрите, нито в клуба на скаутите, където иначе тихото момче се научило да играе на бойната игра „Дайнъсти уориърс“. Вина има и майка му, която иначе го е възпи­тавала да заляга над ученето, но в един момент го е изпуснала от контрол. Така под влияние на компютърните игри още в 6 клас Адам често говорел за извънземни и за взривяване на предмети. Най-голяма вина носи майката Нанси заради вмани-ачването й по колекционеране на най-мо­дерни оръжия. Тя се похвалила пред Адам и за новата си пушка – последна дума на оръжейната промишленост. И накрая – вместо Нанси да ходи сама, ходела с децата си да стреля по мишени… Докато мишените се оказали живите хора…