Христо Карастоянов e единадесетият носител на наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза за своя роман „Името“. Тази награда „Хеликон“ наистина се превърна в мерило за качество и то не качество на продажби, а качество като текст. Това означава страшно много за мен, това е едно признание, дадено ми от хора, които меко казано уважавам. Това, че тази година наградата дойде при мен и това, че това беше шестата номинация за моя книга, означава, че по някакъв начин съм си свършил работата.
Много отдавна си мисля да седна и да напиша нещо, което отговаря на въпроса „Какво би било ако?“, обясни за книгата си Карастоянов.
Въпреки несъгласието на историята творбата му обвързва най-малкото дете от руския царски род Романов, Анастасия, с българските земи. Писателят обясни и защо е подбрал най-известния член на последното руско царско семейство за протагонист в творбата си:
„Затова, защото XX век се е нуждаел от своята приказка, а в приказката най-важна е най-малката царска дъщеря, която преживява най-различни премеждия, но накрая побеждава доброто. Така ми се стори, че накрая от този роман, който трябваше да бъде по-скоро като историческа кримка, всъщност се превърна в една приказка“, разказа Карастоянов.
„Името“ на Христо Карастоянов се отличава за ангажираната с миналото белетристика, която – чрез съчетаване на приказка и журналистическо разследване – реанимира българската история като част от европейската, изкопава богатство от неочаквани ситуации и по този начин събужда традицията на документално оцветената проза.
Според гласовете на журито – Кристин Димитрова, Калин Донков¸ Андрей Захариев, Йордан Ефтимов и Юри Лазаров (председател) – най-близо до победителя остана „Физика на тъгата“ на Георги Господинов („Жанет 45“).
Най-много номинирани книги – четири – има издателство „Сиела“, „Жанет 45“ – три, а с ппо една са „“Парадокс“, „Захарий Стоянов“, „Аргус“, „Ерго“ и „Кито“./БГНЕС