Да живееш живота си е дар, да следваш мечтите… изкуство. Това признава в откровена изповед пред Надя Жечева в Стралджа нашумелият рапър Боби Кинта, който се определя и като „певец на наранените”. Без стеснение, без никакво притеснение разказва за нелекия си живот, в който за малкото 23 години има предостатъчно болка и мъка. Но всичко това е калило характера на един истински мъж, който знае как да живее, умее да помага на нуждаещите се, прави добрини, без да се замисля и реди живота си по свое желание, а не по волята на други. В рап-средите Боян Ченешев,
с артистичното име Боби Кинта, вече е идол. И то още с първите си две парчета. „Истински промени” е песента, която взриви медиите, повиши неимоверно интереса към момчето. Това е песента, в която той, още ненавлязъл в зрелостта, успява в четири минути да събере …23 години. Втората песен, която събира очите на феновете, е „Приятелю”, посветена на човека до него, по зла ирония на съдбата наркоман, стигнал до свръхдоза и летален край. Текстовете и на двете парчета са толкова силни, изразителни и вълнуващи, че който ги слуша, не може да не сподели взрива от емоции. Младият любимец на момичета и момчета има своята връзка със Стралджа, тук той се връща при майка си, отдъхва от напрежението в Бургас, където работи по поредните музикални записи. Тук има своите любими учители, но няма приятели. Не крие, че има тежко детство. От малък е затворен в себе си. „Липсваше ми внимание и намирах своя оазис в моя нереален свят. Той беше моето спасение…”, споделя рапърът. От тук заминава за Сливен, където завършва спортното училище, с потенциални възможности за успехи в бокса. Но съдбата решава той да влезе в средите на съдебна полиция. И вместо да се чувства защитен и осигурен максимално с редовна заплата и сигурна работа, решава да захвърли униформата. „Две години ми трябваха, за да взема това решение. Не можех да си представя, че ще се наложи да изляза срещу моя народ, този от когото съм неделима част”, разказва Боби. Признава и друго: ”Характерът се изгражда с вземането на решения. Трябва смелост, трябва да си значим първо за себе си и после да очакваш като такъв да те приемат останалите. Няма как да си гълъб и да летиш с гаргите”. С това твърдение синеокият рапър оправдава най-важното решение в живота си. И доказва, че когато феновете го определят като „силен”, „велик”, „трезвомислещ” са прави. Биха могли да добавят още -„радетел за истинските промени”, „певец на болката в сърцето”, „певец на наранените”. Боби никога не е искал да бъде лицемер пред себе си и пред останалите. Разбира, че музиката е средството, с което може да изрази не само себе си, но и емоциите на своето поколение. „Разярен съм, че моят народ страда!” И без да иска, някак естествено, на белия лист се раждат песните , които той определя като музика за младите. Известността обаче не го променя. Съхранява себе си такъв, какъвто е. Възхищава се на смелостта във всичките й форми. Иска да помага и го прави без поза, от сърце. Множество са случаите, при които дарява средства, но не афишира това. „Никога няма да съжалявам за това, което съм, защото никой друг не може да бъде това, което съм!” е любимата му максима. Нашият разговор в Стралджа продължи близо час. И като че ли времето не достигна, за да може Боби да разкаже за всичко, което го вълнува. За сметка на това доказа много убедително, че е твърде зрял за своите 23 години, че е човеколюбец, че е способен на жестове, за които мнозина не смеят и да помислят. Боби е доказателство за истинността на една крилата мисъл: „Животът може да бъде съвсем лек и приятен, достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно”. Успех, Боби! И до нови срещи в Стралджа с концерти за твоите почитатели!