Момент! Аз май нещо не съм разбрал като хората… Всички, гледам се възмущават, задето Жерар Депардийо си „хвърлил френския паспорт“, понеже не искал да плаща предложения от социалиста Оланд седемдесет и пет процентен „данък богатство“.
И за да не плаща се хвърлил в прегръдките на Владимир Путин. Страшна работа, дума да не става! Бяга от социалистите – отива при комунистите! Ами ако беше избягал В Америка? Пак ли щяха да се роят карикатурите, както е сега?
Това, което аз разбрах обаче, беше, че Депардийо е обиден от думите на министър-председателя Жан-Марк Еро, че решението му да се изсели в Белгия е „жалко“ и „достойно за презрение“.
ЗАТОВА си е хвърлил френският паспорт. НЕ ЗАРАДИ ДАНЪКА – ЗАРАДИ ПРОСТАЩИНАТА НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ. Преди това актьорът беше казал само, че отива да живее в Белгия – това му беше протестът срещу данъчните законопроекти на Оланд. В публично писмо той казва: „От всички, които напуснаха страната, никой не е бил толкова оскърбен, колкото аз… Заминавам, защото, според вас, успехът, творчеството, талантът и изобщо уникалността трябва да бъдат наказани…“ Защото някакъв си политик ще казва на Депардийо, че е достоен за презрение! За Бога, че аз този Еро го чувам за първи път! Учител някакъв по немски, кметувал дванайсет години в Сент Ерблен – градче с по-малко от петдесет хиляди жители – пораснала му работата и станал кмет на Нант (283 025 души), после се гушнал във френския парламент, където върхът в кариерата му на политик е началник на парламентарната група на социалистите.
А Депардийо го помня още от „XX век“ на Бертолучи… Над 140 филма след дебюта му през 1967 година. 15 пъти номиниран за „Сезар“ и два пъти носител на тая най-голяма европейска награда. „Златен глобус“, „Златна палма“ в Кан, „Златен лъв“ във Венеция, номинация за „ Оскар“…
Въобще сравнението между тия двамата е точно като в един наш стар виц от преди 1989 година: Жан-Марк Еро – незначителен политик от епохата на Жерар Депардийо.
Дали Депардийо е прав или крив като се ядосва заради „данъка богатство “ е отделен въпрос, ама да го нарекат „жалък“ – съвсем, съвсем друго нещо! От франция смятал да се маха и Шарл Азнавур – и той ли му е жалък на Еро? Ален Делон, Джони Холидей, Патриция Каас, Петиция Каста, Мишел Уелбек, Жан Алези… – Всички те жалки хора ли са?
За жалки не знам, но очевидно са богати хора. Само че са богати не защото са крали, мародерствали, убивали и мошеничествали. Не са олигарси, не са банкери, не са финансови акули, които като съсипят някоя банка (или цяла икономика), ги пенсионират с многомилионни бонуси, както стана с виновниците за кризата в САЩ, взривила последствие целия свят. Не са борсови играчи, които просто прехвърлят милионите си от единия джоб в другия. Не са и данъчни измамници, не бягат в някой данъчен рай, (както правят… -хайде да не казвам кои), а са си напълно порядъчни данъкоплатци, при това големи данъкоплатци. (Навремето много се писа, че Бийтълс носят по-големи приходи в британската хазна, отколкото тогавашния държавен авиопревозвач British Overseas Airways Corporation, BOAC, а кубчето на Ерньо Рубик печелеше повече от „Икарус“.) Самият Депардийо съобщи, че за 45 години яко бачкане е внесъл в хазната данъци, които се изчисляват на 145 милиона евро.
Те не са другарували с Моамар Кадафи като президента Саркози. И най-вече тях не са ги избирали по някакви партийни листи – избирали са ги зрителите им, слушателите им, читателите им.
Те са богати, защото там талантът е богатство, което носи богатство. Там е така: талантливите не мизерстват, като… – да не казвам като къде.
Между другото истерията около „случаят Депардийо“ изобщо не е без прецедент. Преди няколко десетилетия големият режисьор Ингмар Бергман се закле, че повече няма да прави филми в Швеция, задгърби родината си и живя като изгнаник в Мюнхен – пак заради социалистическата данъчна система. Дори е имало дело срещу него. И той ли е жалък? Ако се напънете, ще се сетите кой е бил министър председател на Швеция по това време. Улоф Палме, ама ще си го спомните, само защото подир туй е бил убит.
Писателят Андре Глюксман бил рекъл, че се срамува заради Депардийо.
Е, аз пък бих се срамувал заради Глюксман, че поддаква на министър-председателя си!…
Ако бях във франция де! Тук у нас такива работи не се случват… Тук един случаен министър може да нарече учените от БАН „синодални старци“, а сам министър-председателят може да каже на младите и Високообразовани хора на България, че като не могат да приложат знанията си – да ходят да пасат овце! И никой не емигрира в отговор!
Напротив!
Отиваме и им гласуваме! Не стига, че им живеем…
Когато политик обижда творец
