Ненужният референдум

Нужен е този референдум, не ще и дума, дори съдбовен, щом е първият в демократичната ни история. Нужен е той,но обречен, тъкмо от хората, които би трябвало да опазят демокрацията. Думата е за така наречената политическа класа, разбира се, за домораслите политици, недорасли до голямата политика, но окупирали трайно институциите у нас. Един от големите ни проблеми е, всеизвестно е, че и сега, както всякога, никой не си е на мястото у нас! И стана тъй, че уж случайно пръкналите се политически смешници на прехода, наместо да прошумолят мимолетно в пространството, се оказаха непреходни и здраво се вкопчиха в кокала. Този кокал, онзи прословут келепир, дето го гонеше още историческият Бай Ганьо, всъщност, е причината да върви всичко наопаки тук.

Така наречените политици, несломимите нашенски нахалници, поразяват и окипазяват всичко, което би донесло прогрес на нацията, ако не носи файда на тях самите.Вървим от развала към провала, още от Вазово време, заради тези несломими келепирджии, дето отдавна компрометираха нашата демокрация, но не се умориха да спъват всяка полезна инициатива.
С две думи казано, отдавна, от първия ден на новото ни летоброене, съзнателно или несъзнателно, пъстроцветната паплач, изживяваща се като политическа класа, пречи България да се превърне в нормална държава. Факт е, печален факт, пък и абсурден факт, че ни приеха в Европейския съюз и НАТО, но нормална страна не станахме! И поредното доказателство за тази тъй неочаквана аномалия е, че тъй наречените политици демонстрират, за пореден път, демократичност, по нелеп начин. Референдумът, например, сигурно е еталон на демокрацията за Швейцария, но у нас той е нещо различно, пълна противоположност на европейския еталон. Референдумът у нас нарочно, тенденциозно е лошо замислен, нелепо скалъпен, за да бъде обречен на неуспех, за да не се превърне в необходима практика. Нашите политически мошеници, не без основание, се страхуват от референдума, от истинския, смислен референдум, който би подредил държавата и обезсилил политическата класа. На тях им е нужна слаба държава, която да търпи ненужни, непродуктивни търтеи, като тях, чиято ненужна политическа врява задоволява ненужни мераци, тъпотия и най-долни страсти. Ако има смислено всенародно допитване за големите ни проблеми и смислен всенароден отговор, близко до ума е, няма да има място за безсмислената политическа врява под родното небе! И затова, именно, първият референдум в демократичната ни история е тъй замислен – а ще бъде осъществен, по всяка вероятност, още по-лошо, – за да бъде обречен на неуспех. Ненужен е тъй нужният референдум! Нужен е на нас, на хората, на всеки, който милее за демокрацията, на всеки, който мечтае да възтържествува пряката демокрация, но е ненужен на политическите тарикати, подигралите се отдавна с демокрацията, превърнали я в нашенска, деградирала демокрация. Професор Михаил Константинов го каза и категорично, и ясно: така, както е замислен, референдумът е обречен на неуспех, практически невъзможно е да събере минимумът гласове, който ще го направи валиден. И проблемът, разбира се, не е математически, а го има, разбира се, не от недоглеждане! Предизвестеният провал на първия в демократичната ни история референдум е щателно планиран, програмиран тъй, че да се провали, да се превърне в ненужна, нежелана практика. С други думи казано: някой пак ни се подиграва и е ясно, съвършено ясно кои, а ние отново проявяваме овчедушие! Да, никой не възропта срещу очевидните манипулации на политическите шарлатани, никои не отправи поне един що-годе смислен въпрос към развилнялата се, за пореден път, политическа пасмина. Най-логичният, закономерният въпрос, естествено, е: струва ли си да се хабят милиони, за да се проверят, още веднъж, електоралните нагласи, които и без това са ясни? Защото това е очакваният, видимият ефект от референдума, обречен на неуспех, а отговорът на въпроса за ядрената енергетика, като че ли, не интересува никого. Въпрос, по същество, няма, липсва категоричният, ясният въпрос, след като бе модифициран, изменян, прекрояван безброй пъти. Наместо ясен, след подобни манипулации, въпросът е по-скоро объркващ, а по-същественото е, че яснотата липсва изобщо, че сме натрупали камари от глупост, наместо да ориентираме гласоподавателя. Да оставим настрана крайно несериозните приказки – забележете! – на премиера, не по-безобиден глашатай, като някой от клакьорите му, да речем. Да забравим за „гьола , както назоваваше площадката Бойко Борисов, но се чудя как и защо нито управляващите, нито опозицията, назоваха едно що-годе смислена цена на бъдещата ядрена централа!? Ясно е и за децата, че е крайно несериозно цената на централата да варира от 2 до 22 милиарда и още по-несериозно, същинско безобразие, подобни несъответствия да бъдат подминавани от всички, понякога мълком, а понякога като се вдига фалшив шум. Крайно несериозно е и туй, че наместо да ни даде тази или друга полезна информация, пропагандата на референдума ни дава съвета как да гласуваме. Обяснява ни се, представете си, като на малоумници, че трябва да зачеркнем квадратчето с „Да“ или квадратчето с „Не“, но не и защо трябва или не трябва да го сторим! Доколкото изобщо има някакви разяснения пък, те са noлитизирани,тенденциозни, отричат или защитават проекта без да приведат нужните аргументи, без да се стремят към сериозен анализ. Смешно е, нелепо, но и срамно, че народът е тълкуван от политическите мерзавци като немислеща и невиждаща електорална маса, която може да бъде употребена лесно в безсмисленото политическо упражнение. Жалко е, че сме народ, който не се съпротивлява срещу ненужния референдум, който ни е най-нужен, ако погледнем по-инак, т.е. като граждани, които жадуват пряката демокрация, която май е немислима все още по нашите земни ширини…